"На първия учебен ден в кварталното училище бях седнал сам на чина. Не познавах никого. И тъй като винаги съм обичал да рисувам, особено когато не знам какво да правя или се чувствам неловко, започнах да си рисувам. Тогава при мен дойдоха две момчета и ме попитаха дали мога да им нарисувам и на тях по една картина. Веднага предложих да подаря тази, която правя в момента. Те започнаха да се карат кой да я вземе и аз направих още една. От този момент станахме много добри приятели. И до днешен сме така."
Той е Явор и тази година ще завърши Художествената гимназия, специалност Графика. Често може да го видите със слушалки на ушите, но въпросът „Какво е това на ухото ти?“ не се отнася за тях. Явор е глух по рождение, но с днешна дата чува, благодарение на кохлеарен апарат. Срещнахме се с него във връзка с кампанията „Не чувам, но съм тук и имам какво да кажа“, а скоро очакваме да ни покани и на изложбата си с рециклирани отпадъци.
Интервюто представя Явор Илиев.
Разбира се, че не. Всеки човек е различен и има своята уникална индивидуалност. Аз също. По-скоро това, че нося апарат, е първото нещо, което забелязват околните. Ако носех странна шапка, вероятно тя щеше да е това, което прави първоначалното впечатление.
Конкретно това да ме наричат „робот“ се е случвало, когато бях по-малък. Така както се случваше с всяко различно дете – било то по-пълно, по-често плачещо, изобщо по-странно. Интересното и хубаво е, че сега част от тези вече пораснали деца са ми приятели и съжаляват за това, което са ми причинявали.
Най-трудно и тежко ми е, когато ми се подиграват зад гърба. Например, случвало се е да кажа някоя дума грешно или да се изразя неправилно. На момента не го осъзнавам, нито пък разбирам, че това е станало повод за забавление у околните. Разбирам го след известно време, когато казаното от мен се е превърнало в супер смешка, която всички повтарят.
Иначе вече съм се научил да бъда откровен, стига ситуацията да го позволява. Например, когато ме попитат защо говоря странно, отговарям без да се притеснявам, че не чувам. Казвам го и когато се запознавам с нови хора.