Милена Иванова в поле от лавандула

"Списъкът от стоки в търговската мрежа с етикети, на които фигурира думичката „ароматерапия“ е безкраен. Това всъщност в общия случай си е чиста проба маркетинг и нищо повече. Например в козметиката (шампоани, душ гелове и т.н.) или в битовата химия (перилни и други почистващи препарати) претендират с етикета за „ароматерапия“. Фактите са, че в много продукти се влагат етерични масла заради аромата, а в голяма част от тях дори не се влага етерично масло, а синтетично произведената активна съставка – например линалол (активната съставка, която дава аромата на лавандулата). Проблемът, разбира се, е че думичката „терапия“ в такива случаи всъщност е съвсем не на мястото си, защото в някои случаи се постига дори обратния ефект - прекомерното излагане на всякакви аромати, особено на такива от синтетичен произход, води до проблеми от всякакво естество, включително и алергии при много хора."

25 март ‘21
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 15'

Милена Иванова в поле от лавандула

25 март ‘21
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Преди да започне да се занимава с ароматерапия, тя е много далеч от света на етеричните масла. Ползва ги само под формата на луксозна козметика, докато живее и пътува между три континента, изграждайки успешна кариера в света на бизнеса и финансите. Как от света на парите се преминава в този на ароматните масла,  има ли университет, в който получаваш диплома за ароматерапевт, какво трябва да знаем при използването на любимите си масла и какво никога не трябва да правим сами в къщи с тях?

На всички тези въпроси отговаря Милена Иванова, официален представител на немската марка за етерични масла и ароматерапевтични продукти Oshadhi 

 

Как се запали по ароматерапията?

В началото тръгнах съвсем по повърхността. Бях се уморила от скъпата козметика, която съвсем не правеше това, което обещаваха лъскавите реклами в списанията и търсех алтернатива. И когато най-скъпото и завъртяно нещо не работи, понякога решаваме да пробваме диаметрално противоположното – елементарното и простичко, без дантели и фойерверки. И така започнах да експериментирам с базови масла върху кожата си (арган, макадамия, бадем и пр.), защото някъде бях прочела, че София Лорен използва зехтин. Съвсем сериозно! Базовите масла обаче в един момент леко ми доскучаха и реших, че е време да пробвам да ги ароматизирам. Това беше и моментът, в който започнах да се ровя, защото това с ароматите се оказа не толкова просто, колкото си мислех.

Всъщност това е цяла наука. Колко време ти отне да се запознаеш отчасти с нея (знаем, че всички науки търпят развитие и винаги можеш да научиш нещо ново)?

Като хоби го човърках 3-4 години, като постоянно откривах нови начини за приложение. Повратен момент със сигурност беше бременността ми. Тогава вече започнах да се ровя в дебелите книги, а след като се роди синът ни реших, че е време да подходя професионално към темата, защото ми беше прекалено интересно, а колкото повече дълбаех, толкова по-необятна се оказваше материята. Записах се в програмата за клинични ароматерапевти на Института за Традиционна билкова медицина и ароматерапия в Лондон (ITHMA) и в продължение на една година летях между Лондон и София. Лекциите бяха през уикенд, събота и неделя от 9 сутринта до 17 вечерта. В неделя, веднага след лекциите – на автобуса и обратно към летището. Колко го мразех тогава Лутън, не е истина… Кацане на Терминал 1 в 3:30 сутринта, ден понеделник, а малкият в 8 часа е засмян до уши, че мама се е върнала. И така започваше седмицата. След като свършихме с лекциите, трябваше да работим с клиенти, за да трупаме case history, че и дипломна работа да напишем. Когато човек учи на една по-средна възраст (смее се), нещата се случват неизменно по-бавно, защото ученето е един от многото ангажименти в ежедневието, не е единственият фокус. Но бавно и славно – миналата година по това време си предадох дипломната работа и ми олекна на душата.

Спомняш ли си как започна първия ти урок? Какво ви каза преподавателят ви?

В първия ден имаше един куп досадни административни неща, но помня, че половината ден говорихме за лавандулата. И това съвсем не е случайно. Ако трябва да има само едно масло, то това е тя – Нейно Величество Лавандулата.

Най-вълнуващо за мен в първия ден всъщност беше чувството, че отново съм „на училище“ – невероятно е това чувство, поне за мен е специално и се считам за невероятен късметлия, че съм имала шанса да бъда отново ученик повече веднъж след като съм завършила гимназията. Шанс за обновяване, за отваряне на нови хоризонти, за срещи с нови хора, за нови идеи, нова енергия. Подмладяващо си е, направо – отново тийнейджър!

Разкажи ни повече за мястото, на което се провеждаха тези уроци! Като става дума за етерични масла, винаги си представям някакво много уютно място, леко хипарско, на което ухае на етерични масла или някоя от онези стари аптеки, пълни с рафтове, колбички и стъклени шишенца.

Много ти е романтична представата. Всъщност програмата се провеждаше в сградата на Regents University, което си е на пъпа на Лондон, тъй да се каже. За обяд отскачахме в едно кафе вътре в парка (Regents park), а при слънце се радвахме на кралските патици (въпреки „Мисия Лондон“, патици си има из лондонските паркове). Но освен красивата сграда и невероятно добре поддържаната градина на университета, Regents University много ме впечатли с нещо друго през уикендите. Като пристигне човек забързан за лекции събота сутрин, на входа се сблъсква с още десетки други забързани студенти на средна възраст, решили да се преквалифицират или просто да обогатят знанията си по дадена тема, да учат отново, да ходят „на училище“ през уикенда. Толкова ме впечатли това тогава и не можех да спра да се питам кога ли в Софийски университет (или УНСС примерно) ще видя зали, пълни с хора на средна възраст, по средата на кариерите си, които са пожелали да учат отново. И не ги е страх от промяната. Със сигурност има такива случаи и тук, но там е структурирано и се практикува масово. И няма нищо срамно в това, напротив. Имат един термин – CPD (continuing professional development) – каквато и професия да практикуваш на Острова, силно вероятно е да се изисква да покриваш някакви минимуми всяка година, да обновяваш знанията си. Защото, както каза и ти, винаги има нещо ново за учене. Но се отклоних от темата.

Кои са най-интересните неща, които научи за маслата по време на това обучение?

Най-впечатляващото е колко мъдра е природата и колко много може да ни даде тя. Но е важно да подхождаме с уважение и търпение, да разбираме, че всяко нещо в природата може да бъде от помощ, но може и да ни навреди. Изхождайки от моя първоначално доста повърхностен интерес, аз всъщност не осъзнавах докрай в каква дълбочина избрах да попадна – мислех си за красота и козметични приложения, а в края на краищата изучавахме как може с ароматерапия да помогнем за облекчаване на здравословни проблеми от всякакво естество – от главоболие и безсъние, през всякакъв вид скелетно-мускулни болки, алергии, астма, храносмилателни проблеми, но и нещо много важно – проблеми, свързани с психичното здраве.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино