Покрай всички „нови норми“, за които говорихме, малко като че ли човек не знае с какво може да се шегува и с какво не. Притесняваш ли се да не обидиш някого с текстовете си?

Аз искам да правя песни, които хората да слушат и това да им носи удоволствие. Нямам намерение да обиждам никого. Покрай „Браво“ прочетох, че съм обидил кого ли не, включително мои приятели, съдружници, както и хора, за чието съществуване не съм подозирал. Направих една песен, повлиян и подразнен от явления, а не от някакви конкретни личности.

Като цяло си доста сдържан и в социалните мрежи. Как успяваш ? По какви поводи те „сърбят“ ръцете?

Това, което правя, е много по-хубаво от това, което съм.

Аз искам да дам на хората песните си, а не личността си.

Обаче живея в свят, в който ако искаш хората да слушат музиката ти, трябва да им се показваш от време на време, да им споделяш нелепите си разсъждения за живота и в общи линии да им досаждаш по най-различни поводи. Защо това е така, не знам. Вероятно въпросът трябва да бъде отправен към медицинското съсловие.

Аз напоследък, благодарение на социалните мрежи, разбрах, че наистина българинът от всичко разбира – от телевизия, през спорт и политика, до ремонта на Графа. И си мисля, че ако всички вършеха работата си, на истинското си работно място, толкова старателно, колкото изискват от другите, България щеше да е едно прекрасно, подредено местенце. Ама май не е така. Защо сме такива разбирачи?

Може би заради илюзията, че сме добре информирани.

В днешно време много хора смятат, че няколко часа, прекарани в интернет, могат да те превърнат в лекар, строител или политик.

Една от лошите страни на това е, че стана по-трудно човек да отсее истината сред целия куп малоумие покрай нея.

Ти всъщност какво би направил с ремонта на „Графа“ ако сега ти го връчат на теб?

Това е една безполезна фантазия. С оглед на ситуацията – вероятно нищо по-различно. Това е реалността, другото са статуси във Фейсбук. Ако някой смята, че с празно говорене нещо се променя, това е негов проблем. Мечтая си един ден, когато дойде някой приятел от друга държава на гости в София, да има място, което много да искам да му покажа. Сега знам какво си заслужава да се види в Пловдив, във Варна и Бургас, във Велико Търново, в Русе и на сто други места в България. В София не знам къде да го заведа. Знам, че това ще се промени, иска ми се по-бързо да стане, но съм наясно, че нищо не съм дал от себе си, за да подобря положението на тоя град, затова и не съм в положение да негодувам.

Трябва ли да имаш 100 000 последователи в Инстаграм, за да има хора на концертите ти? Възможно ли е днес едното да съществува без другото?

Между другото, аз до миналата седмица имах в Инстаграм със 100 000 по-малко, а пък идват някакви хора на концертите, помня примерно в „Арена Армеец“ дойдоха няколко. Но отвъд глупостите ми – удобен и най-лесен начин да стигнеш до хората в момента са социалните мрежи и в конкретния аспект мисля, че ролята им е положителна.

Много е трудно да обясниш на днешните 20-годишни вашите текстове. Трябва да си минал през това, да си живял в него, за да го разбереш и оцениш. В кои години се роди най-добрият градски фолклор? Кои бяха най-благодатни?

Откакто има градове, има и градски фолклор. Мисля, че всяко време ражда по нещо, сегашното също е доста благодатно. Наистина няма как да обясниш простотията на деветдесетте години в България на някой, който не е бил роден тогава.

Като казах “фолклор”, много е модерно това със знамената сега. Всеки вее някакво знаме – българското, руското, знамето на хомосексуалистите… Ако ти се наложи да развяваш знаме, какво ще има на него?

Стана ми приятно, че Димитър Маринов беше с българското знаме на „Оскарите“. Аз съм българин, едва ли има друго знаме, което да ми подхожда освен нашето. И понеже това също е част от въпроса – не смея дори да си помисля какво има на знамето на хомосексуалистите, отчитайки техния афинитет към живописта.

Въпросите ми доста социални се получиха. Но рапът нали около това се върти. Или?

Аз съм твърде дребен, за да правя обобщения какво е рап и около какво се върти. Рапът е много по-голям от мен, макар за някои да е тесен.