Ако всяко произведение на изкуството носи някакво послание, какво тогава е посланието на „Браво“?

Много е просто – аз не харесвам евтинкото. Нито в музиката, нито никъде.

Пускаш си радио или гледаш музикална телевизия цял ден и не можеш да различиш песен от песен и изпълнител от изпълнител.

Навремето само тия в чалгата бяха така, сега всички са така.

Точно преди три години сме разговаряли официално с теб. Уж са нищо, а гледам – доста неща са се променили. И не в личен план. Лично аз тогава съм имала и чисто политически симпатии. Сега нямам. Само за три години! В бързо време ли живеем или просто вече нямаме време за губене?

Това с времето е различно при всекиго. Що се отнася до политическите симпатии – добре бих се почувствал, ако споделя няколко думи по въпроса, но както се казва – като няма да помагам, поне да не преча.

Нови порядки, нов пол, нов морал, нови инфлуенсъри, нови рапъри, нови норми, без водещи на „Оскарите”… Новото „нормално“ не е ли малко ненормално?

Не съм забелязал тези неща да оказват голямо влияние на всекидневието ми. Допускам, че интернет и социалните мрежи малко преувеличават тежестта на такива явления, както например с истерията покрай „родител 1” и „родител 2”. Нито има нов пол, нито моралът днес може да е нещо различно от морала вчера. Да, много нови неща ми изглеждат ако не ненормални, то най-малкото странни. В България като цяло сме консервативни – мисля, че това по-скоро е за добро, макар понякога да носи и негативи.

Гледах интервю с един шведски писател. В него той казва, че в момента в Швеция е най-трудно да си „мъжкар“ в истинския смисъл на думата. Че „мъжкарите“ наистина имат проблеми там. Като под „мъжкари“ нямаше предвид някой, който се оригва и бие жена си. Това, което сега наричат „toxic masculinity“. Ако можеш да ограничиш свободата на другите, докъде би стигнал? Ама честно.

В България не съм забелязал да има такъв проблем. Това е типичен пример как имаме нещо ценно, за което дори и не подозираме. Не съм бил в никоя скандинавска страна, но от всичко, което чувам, разбирам че освен високия стандарт и подредения живот, хората там имат много неприятни проблеми, които са абсолютно чужди и неразбираеми за нас тук. На втората част от въпроса не мога да отговоря честно, понеже би било твърде хипотетично – аз никога не съм имал власт да ограничавам нечия свобода, та да знам докъде бих стигнал.

Откъде започнах, но все пак – за кого е най-трудно в момента в българския шоубизнес? Или за кого е най-лесно?

О, не знам, на мен ми е супер. Спомням си, че преди двайсетина години с Венци много се ядосвахме, когато в България хитове ставаха брутално откраднати песни (в рапа имам предвид, макар да беше така и във всички други стилове музика). Венци и сега се дразни, понеже прави уникални инструментали, играе си с месеци, а накрая го сравняват с разни клоуни, които на практика нищо не измислят сами. На мен не ми пука толкова, понеже с годините видях, че всички крадящи некадърници в един момент изпадат от бизнеса и им се налага да си търсят друго занимание.

Успехът идва, когато имаш свой почерк в това, което правиш.

Азис прави чалга, но я прави с почерк и затова колегите му не могат да го стигнат. В модерната българска музика най-успешни са 100 Кила и Криско, защото, макар и различни един от друг, те имат собствен почерк и няма нищо незаслужено в техния успех, колкото и на някой това да не му се нрави.

Аз мисля, че колкото и нещата да са се променили, все пак трябва да има някакъв ред – първо правиш няколко прилични песни, после си татуираш главата, първо си пълна свиня и после се посвещаваш на Господ. Например, де. Дразниш ли се, че сега, тук, в нашия шоубизнес, особено в музиката, този ред напълно се обърка?

Излишно е да има ред в тези неща според мен. Дразни ме, че понякога медиите обръщат повече внимание на удобни некадърници, а не на изпълнители като Явката ДЛГ и Жлъч например. От друга страна, аз не знам как самите те биха се чувствали, ако бяха част от мейнстрийма.

Кой беше казал, че ако няма какво да кажеш, по-добре да мълчиш. Ти май спазваш този принцип. Последният път това мълчание продължи доста време. От „Този танц“ през 2017-та до сега, до новата песен. Нямаше какво да кажеш или?

Аз и с „Този танц“ нищо не съм казал.

„Този танц“ предизвика доста противоречиви мнения. Дори хора, които ви симпатизират, откровено се възмутиха. Решиха, че не е ок. Че е по-скоро от „новия рап“, че сте преминали към „лесното“. Мислил ли си защо така се получи? Кога иронията става неразбираема? Изобщо хуморът хумор ли е ако трябва да бъде обясняван?

Въпросът за тази песен има ясен и кратък отговор. Не мога да си позволя да го дам сега. Направих един тежък за мен компромис, за да не се случи нещо доста по-неприятно.