Когато слънцето още гали раменете ти, а морето докосва топло краката ти. Когато намалиш за последно скоростта, за да се порадваш на вълните. Когато спреш, за да погледаш хоризонта. Когато сякаш всичко свършва, за да започне отначало. Тогава затваряш очи и там, в твоята лична Вселена среща си правят детските спомени и зрелите мечти. Там,  където чайките ще покрещят на сбогуване, а ти ще поискаш малко отсрочка. Преди да направиш следващата стъпка. Точно тогава, в последните истински топли дни, в края на лятото и началото на есента, Созопол внимателно събира любопитни парчета изкуство, за да даде старт на културния сезон. Там, на ръба между горещия пясък и първия паднал кестен, Интервюто ще спре времето и ще зададе няколко въпроса.

За 24 часа в Созопол присъстваме на една репетиция, две представления, представяне на книга и малко плаж, разбира се.

Първо на пръсти влизаме на репетиция на „Пияните“ – представлението на Явор Гърдев (Малък градски театър „Зад канала“), в което за час и половина чуваме толкова много истини, че накрая сме сигурни само в едно – Господ говори на лудите, пияните и децата.

Репетицията събира някои от актьорите буквално от пясъка и ние все още улавяме топлото им настроение.