Ziya Azazi – мъжът, който не спира да се върти

Ziya Azazi – мъжът, който не спира да се върти

16 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Стефан Ненков -3inSpirit

Мислех, че танцът на дервишите е само за мъже, но виждам снимки от твоите уъркшопове – има и жени. Не нарушаваш ли традицията?

Мисля, че всеки човек има правото да отдели време за своето абстрактно измерение, за своята вътрешна дълбочина. И по тази причина въртенето е красив инструмент. Следователно този инструмент не може да бъде присвоен изцяло от мъжа. Жената, разбира се, също има това право точно толкова, колкото и мъжът. Тази традиция някога е била известна като патриархална, практикувала се е от мъже, но вече е двадесет и първи век, и това качество, това наследство трябва да бъде оценено от всеки човек, без значение от възраст, произход, народност, раса или социално ниво. Всеки има правото да се докосне до него и да му се наслаждава, защото то ни помага да опознаем по-дълбоко себе си и най-после да видим цялата картина на същността си, да съберем познатото и непознатото, скритото и физическото, женската и мъжката си страна.

Всъщност, дервишеството в миналото е свързано силно с религията. Така ли е и при теб?

Когато разглеждаме първите дервиши, те са били бунтари, нещо като анархисти. Твърдели са, че са богове, че са дошли сами и ще си идат сами. Говорят за обединяването на съществуването и тогава това не се е приемало от религиозните хора, затова първите дервиши (или суфи) са били убивани. Така е било в началото, но с времето ислямът добавя суфизма в собствената си рамка и го приема като част от ислямската традиция. Аз обаче не се считам за религиозен, изобщо даже.  Според мен религията е нещо като софтуер, който ни помага да получим информация и да ни даде шанс да практикуваме непознатото, безкрайността. А когато имаме сетива за това, нямаме нужда от този софтуер. Можем да се свързваме директно, без нуждата от предавател.  Така имаме възможността да сме свързани с Вселената и с формата, която искаме да имаме.

В какво вярваш тогава?

Че единството на Вселената е невероятно и възхитително. Да проумяваш Вселената… Цялата тази огромна Вселена е започнала от енергия, после – водород, който се е преобразувал и в други елементи, и е създал различни галактики, планети, системи, различни молекули, частици и, разбира се, всички малки животни и организми, като се стигне до нашия свят, до сложния организъм, наречен „сапиенс“, до други индивиди… Тази история е изумителна – да знаеш, че Вселената се разширява и се ускорява… Изумително е! Всички тези неща са толкова огромни, толкова удивителни! Само да наблюдаваш това, те изпълва с почуда колко прекрасно е да съществуваш, да осъзнаваш, че си част от това, да си благодарен… Това е повече от достатъчно. Няма нужда от религия. Няма нужда да говорим по специфичен начин за Бог. Можем да наречем тази вселенска същност „Бог“, но самото съществуване е божествено. Всяка малка частица е част от Него. Ние трябва да се грижим за нея, да я проумеем, да се хармонизираме с нея, да сме добри хора. В това вярвам!

Кога си се чувствал най-близо до съвършенството?

Съвършенството е дума, създадена от човешкия мозък. Това означава, че това е дума, принадлежаща на делото и бита ни като хора, тук на този свят, в нашия живот. Но според мен няма нужда да се говори за този вид съвършенство, то е временно и илюзорно. Можеш да говориш за това, да се чувстваш по-близо до реалността, усещайки единството, благодарността, щастието, свободата от това да съществуваш, да дишаш… Да се стигне до това ниво е едно от най-добрите неща, който можем да направим, според мен. Има и друго, но то се прави след осъзнаването и живеенето с това.

Кои са трите най-важни неща, свързани с танца на дервиша?

Има много важни неща за дервишкото въртене. Но ако се опитам да изброя три от тях, може би най-важното е, че този танц дава шанс да пречистиш себе си. Въртенето ни помага да се пречистим, да намалим мръсотията, която имаме в мозъка си, в нашите емоции или в тялото си. То ни помага да намерим опора – ако си прекалено агресивен, ставаш по-нежен, ако си уморен, ставаш енергичен; ако усещаш, че се намираш в положение, в което работиш прекалено много, това те кара да поемеш в противоположната посока и да започнеш да работиш по-малко. Друг проблем е, че в живота си, с всичките инструменти, които сме създали, и животът, който сме проектирали, ние се опитваме да спечелим време за други неща. Например, вместо да вървим пеш до работа, ние се возим в кола. Ускоряваме чрез колата и създаваме време да правим нещо друго. Това означава, че ние ускоряваме живота си във всеки смисъл на определението. Ускоряването може да се постигне по много начини – чрез машини, с форма на мислене, с вдигане на мозъчната честота, звука на машините, поведението, което имаме. Ако ускорим, създаваме време за нови неща. Цялото това дълго обяснение беше точно заради това – ускорената честота в живота причинява паника, проблеми, и когато започнем да се въртим, получаваме шанса да практикуваме ниската честота, да останем на нея и чрез нея да създадем баланс. Ако се върнем на пречистването, от висока честота минаваме на ниска, което се упражнява от въртящия се, но също и от наблюдаващия. Трето, бих казал, че състоянието, което достигаме, ни помага да видим всичко от друга гледна точка. Започваме да виждаме себе си по друг начин и да взимаме различни решения, започваме да виждаме реалността в друга форма, което ни помага да се освободим.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино