Една сутрин, тази зима, с децата ми отивахме на училище, синът ми погледна нагоре и каза: "Виж, някой е сложил сив картон на небето". Тогава си помислих, че не би било лошо да е прав, да живеем в някаква нелоша арт инсталация. Вие обаче сте големи хора и знаете, че никой не е сложил сив картон на небето. В началото на април съдът на Европейския съюз осъди България заради сериозното замърсяване на въздуха в страната, заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици и заради липсата на мерки за овладяване на проблема от години. Междувременно и ние, в София, един по един яростно отбелязвахме в социалните мрежи, че това, което дишаме е всичко друго, но не и чист въздух. И дотам.

За първи път го виждам в "Стъклен дом", следват "Дървото на живота" и "Вила Роза", (който не доглеждам, но не заради него). Когато отивам да го гледам в "Гарванът" вече не се съмнявам в актьорските му качества. А трейлърът на "Бензин", заради когото всъщност предстои да се срещнем, ми дава надежда, че непосилната тъга, тегнеща над българското кино, все пак може да бъде преодоляна.

Колко може да си подготвен за среща със 73-годишен артист, едно от най-големите имена в изкуство, от което не разбираш, изкуство, което често за теб е на ръба на лудостта и вътрешната дисфункция? Ще ви кажа - колкото и да четеш, да гледаш фотографските му работи, да се опитваш да мислиш за него като за нормален човек, когато срещу теб застава един от най-елегантните възрастни мъже, които си виждал, всички подготвени въпроси в мига се изпаряват и да, първото нещо, което ти хрумва е да го питаш е дали си прави селфита с телефона. Сериозно?