Най-голямото предизвикателство при срещата с писатели е че никога не си сигурен каква част от качествата на героите можеш да им припишеш. Понякога очакванията ти се разминават драстично много, друг път - сякаш виждаш някой оживял от книгата герой да стои срещу теб и да се "прави" на писател. Със Селя срещата е по малко и от двете. Деликатността на писането ѝ прозира дори през сините ѝ очи и премерените думи, но точно си когато мислиш, че вече си събрал две и две, и си "прочел" момичето срещу теб, тя открехва още съвсем малко вратата към себе си и разбираш, че зад нея се крие напълно неочакван живот.

В месеца на София Филм Фест Интервюто задава няколко блиц въпроса за българското кино. Отговорите присъстват в добрата компания на фотографиите на Ивайло Петров, който връща лентата назад с намигане и предлага нов поглед към любимите ни филми."Мисия Кино", за да си припомним и да си повярваме.

"Oй Яно, Яно, хубава Яно!
От едната страна Яно, сонце те грее,
от другата страна Яно, ясна месечинка.
Сиромаси бехме Яно, сега сме зенгини .
Само кой е файде Яно що сме зенгини
Кога от сърцето Яно,
ти порода немаш.
Дали е от Бога Яно или е от чинка?
Дали е от тебе Яно или е от мене?
Ой, Стояне, стопанине, мили мой Стояне,
нито е от Бога Стоян, нито е от чинка,
нито е от тебе Стоян, нито е от мене,
туку ме е мене Стоян, майка проколнала
майка проколнала, Стоен лела говорила."