Както казва шеф Густо - незабравимият образ от "Рататуи": "Всеки може да готви". Митко, който ви представям днес, явно следва тази максима и всекидневно се опитва да ни убеди, че следващия Великден ние сами можем да врътнем козунака и агнето. Или поне да опитаме.
Една закуска на един покрив. София като на длан. Двама души на прага на зрелостта. И разговор за свободата в битието ни, в професията, във връзките, в телата и най-вече в главите ни.
Срещаме ги в СОЦ-а - най-приятното заведение около Народния театър. Сякаш са усетили, че там ще бъдат добре приети. Толкова добре, че Жана дори ги кани да пренощуват у тях, защото ѝ се струва по-добре отколкото да спят в колата си. За пореден път. На тях обаче така им е добре, не отиват на гости, но остават за по едно питие. И да нахранят малкия, разбира се.
