"На 17 години спечели титлата "Мис България", но скоро след това ти я отнеха. Заради "разголени" снимки. Как се почувства тогава?

  Събудих се сутринта от хилядите телефонни обаждания и съобщенията, че няма да участвам в световния конкурс. Не можех да го асимилирам, не ми се вярваше. Моята приятелка и ПР Мартина ми звънна и ме успокои. Тя ми каза нещо, което никога няма да забравя: "Моето момиче, Господ дава на всеки точно толкова, колкото може да носи. Трябва да се научим да приемаме нещата, над които нямаме контрол и да променяме тези, които са в нашите ръце." Голите снимки тогава не ме притесняваха. Аз съм артист. За мен голотата винаги е била нещо красиво, нещо семпло и чисто. По рисуване още като дете съм изучавала и пресъздавала голи фигури, вгледана в детайлите с интерес към анатомията, изчислявайки пропорциите, възхищавайки се на творението на природата. Начинът, по който аз виждам голотата, е различен от начина, по който би погледнало по-повърхностното око и подсъзнание. Вместо да ме спънат, моите зложелатели ме направиха една от най-известните Мис България в историята."

Ако долният текст ви се стори недостатъчен за едно продължило повече от 10 години приятелство, бихте били прави. Изобщо, трудно се прави интервю с близък човек. Един разговор, в опит да не е прекалено личен и в търсене на Нина, която не познавам. В разглеждане на албум с народни носии и неколкократно превъртане на албума ѝ с "Пендара Етно Проджект".

Седи срещу мен. Цяло море от необуздани емоции. Ще може ли някой ден да ги усмири и обуздае това дете в тяло на жена? ? Ще свали ли маската на непукист, която и без това не ѝ стои добре? И достатъчно силен ли е талантът, когато се срещне с демоните на душата?