Папи Ханс – знаеш името му

Папи Ханс – знаеш името му

30 октомври ‘24
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

       В любимата ми твоя песен „Знаеш името ми” се казва „Здравей, къде се губиш, драги мой? Щом си тука, явно пак си взел грешния завой.”. Ти колко пъти си взимал грешния завой?

       Много пъти. Всеки грях, така да се каже, е компенсация за нещо, което ти е липсвало. Властта – липса на това да се чувстваш значим, страстта – липса на любов… Няма как да кажа, че съм минал през живота без да ми липсва нищо.

       Тоест ти намираш оправдание за всички човешки грехове?

        Не знам за оправдание. Намирам обяснение. Греховете много си приличат с болестите. Сещаш ли се как хората казват: „Мен все ме удря в сливиците“ или „Мен все ме удря в дробовете”. Така е и с така наречените грехове. Много ми е интересна тази тема. Мен все ме удря в страстта, например. Голяма борба с нея през последните десет години. Посветил съм и много песни на това.

       Тоест ако страстта е грях, тя е твоят грях? Трябва да проверим в деветте кръга по Данте дали си по-близо до Бога или до Ада. Това е плътски грях, трябва да е по-скоро в първите кръгове.

       О, да. Окото ти се блазни от хубавото, от плътското. Това са моите „слаби сливици”.

       Или казано по-просто, слаб ти е ангелът.

       (Смее се) Да. Но с времето ставам все по-добър да не се поддавам на това, да не замествам истинското с фалшивото. Плътското с душевното. Това е популярна болест у нас. Прави ли ти впечатление как ние тук като че ли винаги обръщаме повече внимание на бита – с какво ще се наядем, с какво ще се напием, с кого ще правим секс… И това горе-долу е таванът. Защото ако случайно погледнеш нагоре, има шанс да осъзнаеш, че над тавана има небе, има цяла Вселена, а ти не живееш в нея. И затова много обичаме и културата ни, и хората, с които се срещаме, и нещата, които четем и чуваме, да ни потвърждават: „Да, бе, горе е таван, няма нищо над него.” Търсим потвърждение от музиката и средата си, че животът е в плътското. Всички тези размисли всъщност съм ги смачкал в един пластилин и съм направил „Знаеш името ми”, което сигурно е едно от нещата, с които най-много се гордея, защото там литературата среща музиката.

       Явно и ти като мен не вярваш в максимата, че „скромността краси човека”.

       Скромността краси лъжеца. Кой е този човек, който се нуждае да лъже, че не може или че няма, за да изглежда лицеприятен? За мен скромността е обществено приета маска, която не много откровени хора да могат да си нахлузят, когато искат да се харесат на останалите. Изрази като: „Не зная защо ми се случват тези неща, които ми се случват” са идеален пас за хората да напишат отдолу „Браво! Много народен човек, много земен! Не се е самозабравил.” Ако може човек да замести скромността с откровеност, виж в колко по-сложна ситуация ще се окажем. Ще трябва да си кажем истината. Като договор към теб например, в това интервю, аз ще мога да ти кажа спокойно колко мога и колко имам, но в замяна на това, когато ми зададеш въпрос, който не ме устройва, аз ще трябва да ти отговоря какво нямам и какво не мога. Нищо, което застава на пътя на истината, не си струва. Истината е най-високата ценност. Тя и свободата.

        Като каза „таван”, къде е таванът на успеха в изкуството? Как се измерва той? Видях, че „Песен за нея”, която пусна преди три седмици, до днес има 1 милион гледания. Това ли е успехът във вашия бизнес, в музиката?

        Моите размисли напоследък вървят точно в тази посока. Ще започна отдалече, после ако искаш махни, каквото намираш за ненужно.

Бих казал, че тук, в България, има леко объркване какво е красиво и какво не. Това е нормално. Като се огледаме наоколо – има красива сграда от времето на Цар Борис III и до нея – панелен блок. Нормално е виждането ти за красота да е леко объркано. Един човек, който расте в Рим, знае какво е красиво. Защото красотата, която тук е абстрактна и неуловима като понятие, другаде е съвсем конкретна. И когато е конкретна, тя се превръща в ценност. Защо го казвам? Едно проучване на име “Млада България” изследва Gen Z-тата и много ме изуми. На други места в Европа техните връстници са отговорили на въпроса “Кои са най-големите ти страхове?” с отговори като “Да не оставя следа” или “Да не съм полезен за света”. В България младите хора отговорили на първо място със “Страх ме е да не остана без пари” и номер две “Страх ме е да не се изложа”. Това автоматично отговаря на въпроса къде стои красотата сред ценностите на младото поколение. С което не критикувам младото поколение. Никой не е виновен за средата, в която е отраснал. И красотата или липсата на такава, която е видял. Това проучване говори повече за родителите им и техните родители, отколкото за тях.

Тръгвам малко отдалеч, за да ти отговоря на въпроса. Много хора тук са се опитвали да измерят успеха на изкуството си по различен начин – някои с това колко дълго са били на сцената, други с това кои са в “трендинга”, трети все говорят за парите си, които доказват значимостта им като артисти (засмива се). Това е прекрасно, ако продаваш сирене. Но дори и сирене да продаваш, бих те попитал: „А кое сирене е най-вкусно?” Парите не са измерител за ничий успех, освен ако не се занимаваш с финанси. Парите са важни, за да продължаваш да твориш, но не са отговор на въпроса колко си успешен. Аз преди време мислех, че успехът се измерва с гледания. Колко съм бил глупав. Ако това беше така, отвори си някоя стрийминг платформа, виж кои песни са най-гледани и ето – това ЯВНО трябва да са най-красивото, най-високото постижение на българската музика. Очевидно и това мерило не работи.

За мен единствените критерии за успех са два. Единият е дали аз съм направил най-доброто, което мога. Понякога усещам, че съм можел малко повече. И после трудно си прощавам. Друг път ти например, един умен човек, идваш при мен и ми казваш: “Знаеш името ми” е страхотна песен“. И аз ти казвам: “Благодаря, аз също мисля така”. Ето това е успешна песен за мен. Явно съм направил най-доброто, което мога. Другият критерий за успех е какво чувстват хората, когато дойдат на мой концерт. Нямат търпение за следващия? Казват на всичките си приятели: “Нямаш си идея на какво нещо бях”? Пеят всяка песен с мен? Това е статистика, която за разлика от парите, от гледанията, от всяка друга глупост, не можеш да фалшифицираш. Истината, както казах, е най-високата ценност.

Та затова когато преди няколко седмици „Песен за нея” гръмна така, както рядко правят поп песните напоследък, аз не се почувствах адски готин заради многото гледания. Освен може би едно облекчение, казах си: „Слава богу, тази не се провали!” Истинският успех за мен е, че една група хора, които намирам за умни и нормални, ме припознава. Това ми дава стимул да водя моята вътрешна битка „Мога ли да направя най-доброто, на което съм способен?” Това е дългият отговор на въпроса ти, ако искаш, съкрати го.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино