Хубаво е, когато артистът сам пише текстовете си, така съвсем вярно отразяват неговото лично развитие и израстване. Стига да не е много зле в писането на текстове, де…

     Може и нескромно да прозвучи, но аз винаги съм бил малко новатор в музиката си и съм мислил малко по-напред от нещата, които се случват на нашата сцена. От дете съм в студиото и винаги съм експериментирал с музиката, със звуците и нещата, които съм правил са били малко по-напред за този пазар. Навремето дори Мартин Захариев ми беше казал: „Този пазар не е готова за теб”. Аз тогава бях много млад и не го разбрах, дори малко ми стана криво. Но, ето сега, като подредих песните за стадиона и се видя това, за което което говориш. Някои от тях са на повече от 20 години, други са съвсем пресни и има една много ясна линия в подредбата – могат да се усетят различните периоди на живота ми. И мисля, че и хората в публиката ще се припознаят в тази музикална линия. И, като се замисля, не трябва да съжалявам дори за „Пачанга”, защото сега, като подредиш един такъв концерт и видиш колко е разнообразен, няма да ти дотегне, не е в една плоскост.

     Като разказ…

     Да, точно като разказ. Има и романтика, има и динамика, има експлозивност. И бих казал още на малкия Влади: „Спри да се тревожиш толкова. Да, ще направиш някоя кофти песен, обаче след това ще направиш няколко яки!”

     Така е във всяка професия, когато работиш много, няма как да не допускаш и грешки.

     Проблемът е, че тези грешки съм ги и издавал (смее се).

     То добре, че тогава нямаше социални мрежи, щеше да издаваш още повече. Гледай сега какво става, хрумне му на някой нещо, и не мине и минута, и го плесне в социалната си мрежа, дали става, дали не става, няма никакво значение.

     Факт (смее се). Обаче аз и сега издавам много – по 3, 4 сингъла на година, което е много за нашия пазар.

     Явно имаш потребност. Имаш и песни. Аз пък не харесвам другото – една песен на две години, и обикаляне с нея по концерти още две. Според мен потребността да твори отличава истинският творец.

     Аз понякога го отчитам като слабост, но после, като виждам резултатите в Спотифай, колко хора слушат песните, дори тези, които не са хитове, се успокоявам и си мисля, че все пак съм на прав път.

     Кога си каза, че ставаш за това, което правиш ? Ама това спокойното, осъзнатото, не тийнейджърското, младежкото „Аз ставам”.

     Още имам моменти на съмнение. Но може би с по-сериозната концертна дейност се стабилизирах и придобих увереност. Много се промениха нещата при мен последните 10-15 години, защото си поставих за цел концертно нещата да бъдат по-добре.  Поставих си за цел да се усъвършенствам и като вокалист, и като инструменталист, защото допреди това залагах много на студийната работа и на това да измислям песните. И се радвам, че се концентрирах сериозно и върху излизането на живо.

     Това не ли най-важното?

     Да. Както и милионите гледания на клипа ти не са гаранция, че ще напълниш клуб или зала и не е мерилото за качество. Мерилото, колкото и да е клише, е когато хората си купят билет за концерта ти. Ще дам за  пример едни млади изпълнители, които от ден първи възпитават публиката си  – „Молец”. И така стигнаха и до турне, което е разпродадено – и то банда на година и половина. Това е верният път. Защото можеха да тръгнат по пътя, по който ние тръгнахме като бяхме млади – по участия. Така не си възпитаваш публика, не си я отглеждаш. На 28 години бях и направих зала 1 на НДК . Тогава си казах „Всъщност трябва да започна да правя концерти”. И започнах.

Беше много трудно в началото. Нямаше толкова клубове, бяха малки. Тръгнах 2006 на национално турне и си спомням как обикаляхме училищата, продавахме билети, борехме се за всеки един билет, и когато продадеш примерно в деня 20 билета и си „О, велико! Ще го има концертът!” (смее се)

Но си спомням концерта ми от това турне във Варна, във ФК, имаше 990 места, пуснахме и 100 правостоящи, а отвън останаха още 150 души, за които нямаше места. Тогава си казах, че всичко е възможно. Имаше и градове, в които това не се случи, де (смее се). Имало е и моменти, в които сме били и на загуба, били сме и на нула, доста по-късно дойде моментът, в който започнахме да печелим от тези концерти, грубо казано.

     Трябва ли да си в тик-ток, за да стане песента ти популярна сред младите?

     Имам тик-ток, но това ми е най-слабата медия. Имам постове с добра успеваемост, да речем, но мисля, че съдържанието, което произвеждам аз, не е интересно за там. По моите наблюдения там са по-популярни поп-фолка и рап-трапа. Но сега, като си говорим, ти май си права : „Няма рокендрол”. Или има, но по някаква причина не става популярен. Имаме жестоки банди – Джереми, Инерглоу…

     Може би, за да има истински рокендрол, трябва да има потребност за бунт, за революция. А когато живееш добре, не си гладен, не си потиснат, няма диктатура, нямаш потребност да се бунтуваш. Или да следваш бунтари.

     Веднага ми идват наум Жлъч, Григовор, Гена. Те са доста интересни, те са такъв тип, по-социални, по-бунтарски настроени. Но са си хип-хоп. Но те и Манескин са най-популярната рок банда в момента. А те са доста мейнстрийм, в което няма нищо лошо, разбира се.  Защото тук малко се опитваме да омаловажаваме качествата на даден изпълнител или група, защото са много мейнстрийм.

     Аз те познавам от много време. Малко след „Пачанга” май. Как успя да не се самозабравиш? Да останеш здраво стъпил?

     То е въпрос на интелигентност, на някаква натрупване, на възпитание. Може би се дължи на това, че съм на сцената от дете. На това, че пубертетът беше труден, че срещах много скептицизъм към мен като персона и като изпълнител, и в един момент свикнах, че пътят не е лесен. Като самозабравата и сигурността в това, което можеш, са две различни неща.

     Последно – казахме, че плейлистата ти за концерта е като разказ. Ти как би го озаглавил този разказ?

     (Отговаря без да се замисли – б.а.) Мечтател. Всичките тези песни са свързани с някакви блянове – понякога по-наивни, понякога по-осъзнати. Някои – сбъднати, други не съвсем. Но категорично така ще се казва, нямам никакво съмнение.

     Концертът на Графа е на 30 септември на стадион „Васил Левски.” Билети може да намерите ТУК.

      Какво още знаем за концерта:

* В него ще участват певиците от Мистерията на българските гласове, както и цигуларят Веско Ешкенази. Останалите изпълнители, които ще излязат с Графа на сцената засега остават в тайна.

**Сцената е дизайнерска, с прозрачен покрив. 

*** Пет лева от стойността на всеки билет помагат на талантите на фондация „Димитър Бербатов“.

**** Събитието е част е от кампанията  Бъди „зелен“ за опазване на природата и родината ни чиста – на мястото на събитието отпадъците ще бъдат събирани разделно в специално изградени пунктове.

***** За да се стига по-бързо и по-удобно до стадиона, ще има допълнителни линии по наземния и метро транспорта.

****** Концертът е насочен към подрастващите, те са негови специални гости. Като такива имат право на 50% отстъпка от цената на билетите.