Как се справяш с подобни неща? Сигурно родителите ти са били подложени също на голямо изпитание и все още са. Кога според теб им е най-трудно?

Най-трудно беше когато бях малка. Учех всеки звук, после срички с него, следват думи, изречения… Трябваше да се науча не само да говоря, но и да разбирам смисъла на думите и да образувам граматически правилни изречения, да отчитам по устните какво ми говорят. Представете си да учите език, но без да можете да чуете как звучи. Беше много, много трудно. Най-вече защото в онези години децата с увреден слух, които се обучавахме в масови училища, бяхме малко и обществената нагласа бе, че мястото ни е в специалното училище. Благодарение на родителите ми, моите близките, сестра ми и моите рехабилитатори, които през всичките години с много внимание ми помагаха да се развия, да говоря правилно, да общувам с реч да се справям с трудностите, стигнах до тук. Благодарна съм им за всичко това, което направиха за мен. Без тяхната подкрепа, любов и грижа нямаше да се справя.

Можеш ли да простиш на хората, които се отнасят така с вас?

По скоро не, защото те ни подценяват без да ни познават и без да искат да ни познават. Постигнали сме всичко това с много труд и постоянство и сме доказали, че има какво да научат от нас. Аз не чувам, но това не ме прави неравнопоставена на другите и по–малко можеща от тях.

Какво е първото нещо, което те питат хората, които срещаш за първи път във връзка със слуховите ти апарати?

„Защо говориш така странно?“. Задавали са ми и въпроса: ,,Ти българка ли си? “ Аз отговарям, че не чувам и нося слухови апарати и това е. Повечето хора не ме питат нищо, а просто ме гледат странно. Сякаш се страхуват да разговарят с мен на тема моята глухота – мислят, че ако говорим за нея, аз ще се разстроя, но това не е така. Аз се приемам такава, каквато съм и не се притеснявам да говоря за себе си.

От няколко месеца говорим с твоите приятели, които са се родили нечуващи и стигнахме до извода, че от една страна сте като всички ваши връстници, от друга – се различавате. По какво се различаваш ти от един твой връстник?

Това, че не чувам, ограничава способността ми да възприемам речта по слухов път, но за сметка на това съм много наблюдателна, мога да отчитам по устните, забелязвам детайли и съм прецизна в работата си. Различавам се по начина на възприемане на света през образи, а не чрез звуци.

Какво трябва да знаем, когато общуваме с хора, които имат апарат, независимо дали кохлеарен или като твоя? Вие чувате, но все пак има обстоятелства, при които това остава по-трудно за вас. Кога ти е най-трудно?

При общуването трябва да се говори разбираемо и ясно, но не силно и изопачено. За да разбера човека срещу мен, той трябва да е с лице към мен и да изговаря думите ясно. Трудно разбирам хора, които говорят бързо с почти затворена уста или имат мустаци. Най-трудно е, когато е шумно и тъмно.

Къде и с кого се чувстваш най-добре?

Вкъщи с родителите ми. Чувствам се добре и когато общувам със сестра ми и братовчедката ми. Те много ми помагат, дават ми съвети и ме мотивират.

Също и с моя най-близък приятел, с когото израснахме заедно и имахме наистина прекрасно детство – забавления, весели игри, смях, пътувания. Той никога не е приемал за проблем това, че не чувам и направи моя живот цветен и забавен. И до днес ми помага в трудни моменти.   

Кога си махаш апаратчетата? И чуваш ли нещо без тях?

Махам ги само когато спя, къпя се или плувам. Без тях нищо не чувам. Като малка криех апарата с косата си, защото се срамувах, но сега не се притеснявам от него.

Слушаш ли музика? Ако да, кой е любимият ти изпълнител?

Слушам много рядко музика. Харесвам различен стил музика без рок, метъл и чалга. Нямам любим изпълнител.

Иска ли ти се някога да се беше родил чуваща?

Да, бих искала да се бях родила чуваща. Интересно е какво е да си чуващ.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Обичам да излизам навън с приятели, да спортувам, да пътувам и да разглеждам книги за дизайн.

Как си представяш бъдещето? Къде и каква ще бъде Илинда след 20 години?

Искам да съм здрава, щастлива и да се радвам на живота, да изградя кариера, да имам мъж и деца.

Ако можеш сега да изкрещиш високо нещо на всички, които се отнасят с пренебрежение към вас – тези, които не чувате, какво ще бъде то?

Хората сами създават представата за различие по религия, цвят на кожата, външни белези. За съжаление, не само в миналото, но и в днешно време е така. Това, че съм глуха не означава, че съм глупава или неспособна. Останалото са предразсъдъци.

*Една кампания на „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) и Интервюто.