Броим си я за откритие на Интервюто, не че не може и без нас. Но преди четири години тя ни вдъхнови за рубриката „Кое е това момиче“ и беше първото ѝ лице.  Беше и първо интервю за нея.

Тази година Мила завършва НАТФИЗ,  има зад гърба си две изложби и няколко авторски песни, роли в театъра и едно участие в „Черешката на тортата“. Освен това има и ателие, до което се стига през ресторант и няколко офиса… Абе, странно и в същото време много симпатично място. Точно като нея. Иначе Мила си е почти същата като преди четири години, а и преди повече (помним я от дете), но не съвсем. По-уверена в себе си и в същото време по-разколебана в целта пред нея.

Точно когато сме я чакали на срещата повече от 15 минути и се чудим дали вече да звъннем на майка ѝ, за да се оплачем, тя пристига усмихната, нахапала баничка, с половин литър Кока-Кола в ръка. Това ни стапя сърцето, завиждаме ѝ първо тайно, а после и на глас за безотговорността по отношение на калориите, разпитваме я за новото парче и за други неща, снимаме я, а после я закарваме до репетициите.

Така де, Мила има чисто нова песен („Нещо грубо“) и бъдеще в изкуството, независимо в какво посока ще поеме. Затова днес е в Интервюто.

Интервюто представя Мила Роберт.

Малко те поразсъблякохме и май се притесни. Не очаквах да те притесним. Първо, не изглеждаш притеснителна и второ, вие актрисите не се ли събличате под път и над път?

Аз се събличам откакто съм в НАТФИЗ. Имам колежки на същото дередже и други, на които не им се „налага“. Аз самата съм окей с това, защото като пубер ме беше много срам от телата (не само от моето, а от всички). Хубаво е да си преживяваш разни ужаси.

Всъщност това е последната ти година в НАТФИЗ. Завършена актриса ли си вече?

Да, от май месец летя. Аз съм сладка актриса. Ако някой режисьор може да ме води с любов и смисъл, аз самата нямам идея колко много мога да дам. „Завършена“ никога и в нищо няма да бъда.

Какво научи в НАТФИЗ? Обикна ли повече театъра или напротив?

Научи ме „да си копам сама градинката“. Да не се взимам много на сериозно. Да разбера, че хем съм за там, хем не. Класът ми ме научи на търпение. Аз театъра си го обичам, но сега със сигурност знам кой театър не искам да гледам и кой обичам.

Преди четири години съм направила първото интервю с теб. Тогава още беше ученичка и много искаше да учиш в Академията. Ако сега те върна четири години назад, какво ще кажеш на онази Мила?

Да не се депресира излишно. Колкото по-малко е тъжна, толкова по-бързо ще стане на нейното. Но тя като цяло си знае.

Тогава съм те помолила да измериш косата си. Била е 81 см. Сега колко е?

Тук настъпваш болна тема. Толкова се депресирах веднъж, че косата ми сама се скъси. Оттогава си стои на 65 см. Русата боя, с която прекалих, също не помага. Знам, че ще порасне пак. Просто не знам кога. Но вярвам.