Оооо, много по-голям пич е. Не се крие от проблемите, винаги прави нещо, смела е, пази се от депресии и меланхолии, не си ги причинява от скука. Пак е гъз в някой части, разбира се, но гледа максимално да е смирена.
“- Ако имаше достатъчно пари, какво видео на своя песен би заснела?
– Ооо, идеи имам адски много. Дори не ми трябва кой знае какъв бюджет, а проста организация. Но с бюджет сигурно бих напълнила стая с всякакви животни и аз сред тях, с бяла рокля и венец на главата. В следващия кадър ще съм с ушички и ще бъда животно с животните. Току що ми дойде идеята. Пу за мен!”
Ужасен кич! И доста Лана Дел Рей. Сори, Миле! Не ти е добро това! В момента видеата ми са поети от Жоро Пеев (Jawpains) и заедно мислим всякакви подобни абсурдни идеи, които той знае как да реализира. Само хубави неща могат да се очакват.
Ушичките добре, че ги няма. Идеите стават все по-прости и конкретни. За гениални, не знам, но чета много Салвадор Дали.
Трябва бюджет, ако е нещо мащабно. Последното видео на „Нещо грубо“ се случи по магия с минимален бюджет, благодарение на екипа, който се сформира. “Квартална кръчма“ ни струва един следобед, прекрасна вечер и желанието ни. Това е, разбира се, отново заради точен екип. Без точен екип, с бюджет и без, мисля че положението си е насрано. Работа с привкус на голямо удоволствие – това е формулата. Преди година започнахме аз и Явор (Jazzdork) да се опитваме да правим парчета, нямахме идея как става. Днес го вършим почти с лекота. За „Нещо грубо“ срещнах оператор, с когото бих работила винаги – Йордан Георгиев. Записвам при Алекс Нушев, който преди 10 години ме научи да свиря на китара… Абе всичко е навързано. Правилните хора са си правилни хора.