Спомняш ли си къде беше, когато научи за смъртта му?

Бях в Париж, един приятел беше постнал във фейсбук…

Не знам, като бях малък и гледах Thriller, умирах от страх като се превръщаше във вампир. После в Smooth Criminal правеше онова нещо с тялото напред. Луннaта стъпка, промените на лицето… Наистина вярвах, съвсем буквално, че това е извънземно.

И като разбрах, че си е отишъл, се сетих за това… Как поп митът до голяма степен се крепеше върху идеята, че той не е от тук. А музиката, така или иначе, остава завинаги. Скоро гледах видео от едни музикални награди, на които е участвал като холограма. Изглеждаше съвсем жив и хорaта в публиката накрая реват, станали на крака… И, ето пак, някаква свръхестественост около този човек.

Ще има ли след 30 години, да речем, такива идоли, които сега са изгряващи звезди?

Би трябвало. Досега винаги е имало.

Ейми Уайнхаус ще остане ли кумир според теб?

Със сигурност се превърна в икона, докато беше жива. Но тя цитираше една епоха и музика, които отдавна бяха създали своите икони – Франк Синатра, Ела Фитцжералд, Рей Чарлз. Интересно е, защото в днешно време, ако се загледаш или заслушаш, всичко е референция или преработка. Тоест, Ейми Уайнхаус може да стане поп символ на  “референцията” като движение. Не знам. Това, което много харесвах в нея, е че имаше нещо много честно и мрачно в себе си.

Ти самият в момента правиш ли музика за себе си?

Не, защото преди години, по линия на образованието ми, се научих да монтирам видеа и филми, вместо да аранжирам музика. И сега някак ми идва по-естествено да съм фен на музиката, отколкото изпълнител.

Винаги съм знаел, че изявите ми като певец ще са временни. Не, че не съм имал амбиции и не съм си гонил нещата, но това се случваше и в един доста несериозен контекст също, имайки предвид какви бяха повечето участия, законите, масовия вкус, състоянието на музикалния бизнес… Както и това, че едва мога да изсвиря цяла песен на пиано.

Но беше безценен опит и съм много благодарен, че ми се случи, както и на тези, които ме подкрепяха.

Пазиш ли още реквизит от стари клипове, костюмите на танцьорите от предишния ти живот на поп звезда?

Част от тях все още излизат за Halloween.

Какви тогава са твоите средства за изразяване сега?

Така или иначе, интересът ми към поп културата остава същият. От време на време се случва да пиша текстове и правя клипове за други изпълнители. А скоро работих и в малко по-голям проект, в който имах свободата да събера екип и заедно да подготвим дебюта на едно симпатично младо момиче. Тя се казва Мери.

Защо много от твоето поколение певци казват, че днес няма смисъл да се правят видеоклипове?

Защото ние тогава бяхме разглезени от телевизия ММ и имахме платформа, която ни пускаше клиповете. Те бяха гледана телевизия, имаха някакво влияние – правеха награди всяка година и всичко това звучеше доста оптимистично. Тогава се виждаше много ясно връзката между видеоклип и участия. После обаче ММ умря и се родиха не само нови музикални медии, с нови правила и критерии, а и youtube, който тотално промени нещата навсякъде. Но от МТV насам, видеоклипът си остава неразделна част от поп музиката и би трябвало да служи като допълнителното изразно средство за артиста.