Графа. Защото само музиката има значение.

Графа. Защото само музиката има значение.

16 ноември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Преди малко каза, че Елтън Джон е свирил на пианото на концерта на Ед Шийрън. Ти кой искаш да ти пее втори глас?

(смее се) Чак втори глас не, но бих направил нещо с някой от по-другата генерация. С Васил Найденов например.

Бях на едно негово участие и до тогава не си бях давала сметка, че той има ужасно много песни и всичките до една са хитове.

Той има невероятно усещане за това коя песен е за него и коя ще стане хит. В годините много песни са писани за него, но той е можел да казва „Не“. И да избира само това, което е добро за него. Десетилетия златни парчета са това.

Ти кога се научи да казваш „Не“? Не ми изглеждаш като човек, на когото му е лесно да го прави…

Питай вкъщи дали е така (смее се). Но много апетитни предложения съм отказвал, защото имам принципи, които не мога да пречупя. И знаеш ли, винаги, когато съм отказвал нещо, се е появявало нещо по-добро след него. На това се опитвам да науча младите изпълнители при нас – да умеят да казват „Не“.

Изкушения дебнат отвсякъде, знаеш…

Да. Но голяма част от изпълнителите днес все още мислят, че скандалът помага. А от опит мога да им кажа – не е така. Не работи дългосрочно.

Не е ли старомодно това със скандала и изобщо с какво могат да бъдат шокирани днешните хора?

И аз така мисля. Старомодно е. Ако искаш просто да те скролват за два дни, а после да изчезнеш, това е друго. Винаги е по-добре да имаш по-дългосрочна стратегия. Но за това трябва да имаш и самочувствие, самоувереност, да знаеш кой си, къде си.

За дълга кариера трябва да можеш и да пееш. Бях на един концерт само с млади изпълнители. Нямаше нито един, който да не пее на плейбек. Адски тъпо, защото имаше много публика и не можех да разбера какво удоволствие ти доставя да не пееш, а само да си отваряш устата и то пред хора, които те харесват. Не ли удоволствието в самото пеене?

Освен на плейбек, се пее е с аутотюн в реално време – модулира ти гласа и пееш вярно. Удобно е за хора, които реално не могат да пеят. Простички мелодии, корекция и се получава. Но това така поврежда вкуса на публиката, че когато не сложиш аутотюн, казват, че не е добре. Ето, на последната песен на Искрата „Уна чика транкила“ не сложихме аутотюн ефект, защото той реши, че така е по-добре. И хората  си търсят аутотюна, пишат отдолу: „Защо не сложихте? Защо няма?” Какво да им отговорим? „Защото така е по-добре за тази песен, независимо на какво сте свикнали”?!  Ето, аз винаги пея на живо, свирим на живо, ходим си със собствена техника и без да искам да се фукам, нашият саунд инженер Гого прави толкова добре микса на живото пеене, че хората си мислят че е плейбек. Това е комплимент за нас, но не можем да ги убедим в обратното.

Има изпълнители, които не са движени основно от музиката, тях ги  вълнуват други неща – суета, слава, пари. Но това се усеща или поне аз го усещам.

Готино е да правиш песни, които след 10 години пак да предизвикват нещо в хората, да не са тотално забравени.

Музиката, естетиката, песните, какво казваш на хората с всички тези неща. С Любо Киров си говорихме един ден, че с нашите парчета има хора, които са се срещнали, оженили са се, някои са спрели, помислили са, променили са живота си… Ние не знаем как влияе нашата музика, но трябва да имаме какво да кажем. Ето, не мога да си обясня как тази сълзлива песен „Давам всичко за теб“ все още разплаква хората…

Това е най-хубавата ти песен.

За мен не е това, което е било като съм я правил. Преживял съм я. Но ето, хората я възприемат наново.

Има ли пари в българската музика?

Има. Аз живея изцяло от това. Основно от моята собствена музикална дейност. Но трябва да имаш търпението и задника, да не се отказваш лесно.

Колко години трябва да имаш търпение, за да ти се получи?

Много. Сещам се за интервюто ти със Стефан Вълдобрев, който разделяше кариерата си на седем различни части. Аз не съм се замислял на колко части бих я разделил. Но последните десет години са може би една такава част, важна, емблематична за мен.

Какво се случи в тях? Имаше и най-хубавите моменти (две деца), и най-тъжните…

Загубата на майка ми беше тежък момент. Когато се случи, се бях стегнал много (повече отколкото трябва), защото трябваше да има един такъв човек в семейството. И отложих страданието. И в началото на тази година  ме удари много силно. Бях загубил желание за всичко, бях обиден на живота… Мария, съпругата ми, много ми помогна. Изобщо тя много ме разбира, стоически издържа на настроенията ми и аз много й благодаря за това…

Много е тъжен този период на порастванe, жесток. Сякаш ти казва: „Сега вече преди теб няма никой. Ти си най-големият“.

Да. Много странно нещо е животът. В един момент губиш майка си, в другия правиш най-големия удар в професионалната си кариера, какъвто беше „Арена Армеец“.

Но аз вярвам, че родителите продължават да се грижат за децата си, дори като ги няма.

Ще разберем по-късно дали наистина е така, но аз все още усещам подкрепата на майка ми.

А тъгата… Мислех, че ще го преживея, но такива неща не се преживяват. Липсва ми много. Има една песен, която записах за предстоящия ми нов албум, казва се „Последната песен“, писана за последния ден, в който виждаш майка си. Направих я за нея. За майка ми.

 

За концертите на Графа в НДК в края на ноември все още може да закупите билети ТУК.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино