(смее се) Чак втори глас не, но бих направил нещо с някой от по-другата генерация. С Васил Найденов например.
Той има невероятно усещане за това коя песен е за него и коя ще стане хит. В годините много песни са писани за него, но той е можел да казва „Не“. И да избира само това, което е добро за него. Десетилетия златни парчета са това.
Питай вкъщи дали е така (смее се). Но много апетитни предложения съм отказвал, защото имам принципи, които не мога да пречупя. И знаеш ли, винаги, когато съм отказвал нещо, се е появявало нещо по-добро след него. На това се опитвам да науча младите изпълнители при нас – да умеят да казват „Не“.
Да. Но голяма част от изпълнителите днес все още мислят, че скандалът помага. А от опит мога да им кажа – не е така. Не работи дългосрочно.
И аз така мисля. Старомодно е. Ако искаш просто да те скролват за два дни, а после да изчезнеш, това е друго. Винаги е по-добре да имаш по-дългосрочна стратегия. Но за това трябва да имаш и самочувствие, самоувереност, да знаеш кой си, къде си.
Освен на плейбек, се пее е с аутотюн в реално време – модулира ти гласа и пееш вярно. Удобно е за хора, които реално не могат да пеят. Простички мелодии, корекция и се получава. Но това така поврежда вкуса на публиката, че когато не сложиш аутотюн, казват, че не е добре. Ето, на последната песен на Искрата „Уна чика транкила“ не сложихме аутотюн ефект, защото той реши, че така е по-добре. И хората си търсят аутотюна, пишат отдолу: „Защо не сложихте? Защо няма?” Какво да им отговорим? „Защото така е по-добре за тази песен, независимо на какво сте свикнали”?! Ето, аз винаги пея на живо, свирим на живо, ходим си със собствена техника и без да искам да се фукам, нашият саунд инженер Гого прави толкова добре микса на живото пеене, че хората си мислят че е плейбек. Това е комплимент за нас, но не можем да ги убедим в обратното.
Има изпълнители, които не са движени основно от музиката, тях ги вълнуват други неща – суета, слава, пари. Но това се усеща или поне аз го усещам.
Готино е да правиш песни, които след 10 години пак да предизвикват нещо в хората, да не са тотално забравени.
Музиката, естетиката, песните, какво казваш на хората с всички тези неща. С Любо Киров си говорихме един ден, че с нашите парчета има хора, които са се срещнали, оженили са се, някои са спрели, помислили са, променили са живота си… Ние не знаем как влияе нашата музика, но трябва да имаме какво да кажем. Ето, не мога да си обясня как тази сълзлива песен „Давам всичко за теб“ все още разплаква хората…
За мен не е това, което е било като съм я правил. Преживял съм я. Но ето, хората я възприемат наново.
Има. Аз живея изцяло от това. Основно от моята собствена музикална дейност. Но трябва да имаш търпението и задника, да не се отказваш лесно.
Много. Сещам се за интервюто ти със Стефан Вълдобрев, който разделяше кариерата си на седем различни части. Аз не съм се замислял на колко части бих я разделил. Но последните десет години са може би една такава част, важна, емблематична за мен.
Загубата на майка ми беше тежък момент. Когато се случи, се бях стегнал много (повече отколкото трябва), защото трябваше да има един такъв човек в семейството. И отложих страданието. И в началото на тази година ме удари много силно. Бях загубил желание за всичко, бях обиден на живота… Мария, съпругата ми, много ми помогна. Изобщо тя много ме разбира, стоически издържа на настроенията ми и аз много й благодаря за това…
Да. Много странно нещо е животът. В един момент губиш майка си, в другия правиш най-големия удар в професионалната си кариера, какъвто беше „Арена Армеец“.
Но аз вярвам, че родителите продължават да се грижат за децата си, дори като ги няма.
Ще разберем по-късно дали наистина е така, но аз все още усещам подкрепата на майка ми.
А тъгата… Мислех, че ще го преживея, но такива неща не се преживяват. Липсва ми много. Има една песен, която записах за предстоящия ми нов албум, казва се „Последната песен“, писана за последния ден, в който виждаш майка си. Направих я за нея. За майка ми.
За концертите на Графа в НДК в края на ноември все още може да закупите билети ТУК.