Коя част от тялото те боли най-много след натоварена програма?

За мен въртенето не е само във вертикална форма, тоест въртене на едно място. За мен то е пътуване през пространството, на няколко нива – да се въртиш на пода, в състояние на бягане, с предмети и реквизити… Поради тази причина болките, които имам, са много. Това означава, че след всяко представление имам различни болки. Когато се въртя на пода, понякога ме болят раменете или коленете. Когато правя традиционната форма на въртене във вертикална форма, тогава, ако го правя бос, разбира се, ме болят стъпалата. Но след седемнадесет години въртене в една посока ме болят различни мускули в тялото. Тъй като се въртя наляво, лявата ми част е по-силна от дясната. Тази насока ми причинява определен дисбаланс в тялото откъм мускули, но пък ми дава голям и страхотен баланс в ума и емоциите, което си струва.

Колко дни в седмицата не се завърташ нито веднъж?

Понякога имам лукса да тренирам всеки ден, да обучавам, да провеждам курсове с хората, да бъда с тях и да танцувам с тях. Но понякога пътувам много, почивам малко и нямам шанса да се въртя. Понякога трае седмица или десет дни, но не повече, тоест почивките ми траят от седмица до десет дни и интензивността от работата се разпределя във всеки ден. Понякога пътуването от една държава до следващата може да се случи без нито един свободен ден, точно както ще стане сега. Първо заминавам за Индия за десет дни и веднага след това ще летя за София, следва Берлин, после – Полша.

Какъв щеше да бъде животът ти, ако не беше открил танца?

Учех минно инженерство в Истанбулския технически университет, когато открих танцуването. Мисля, че ако не бях станал танцьор, вероятно щях да работя като инженер. Взех си дипломата, оставих я настрана и реших да танцувам. Но в случай, че се бях провалил в танците, вероятно щях да се примиря с това да съм инженер. След като приключих военна служба, щях да започна да работя в компания с титлата „планински минен инженер” Зия Азази, което ми звучи плашещо, защото съм много, много щастлив от това, че съм танцьор и пътешественик в този свят.

Въпреки опита ти, в София за първи път се събираш с тези артисти. Това предизвитакателство  ли е за теб?

Предизвикателството е по всяко време и навсякъде. Смисълът е как да преодолеем трудностите, които ни създават предизвикателства, с позитивен резултат, който да е от полза за всички и да носи щастие и свобода да се твори. Поради тази причина съм много щастлив, че идвам в София, малко се притеснявам, но и съм любопитен, а най-вече щастлив, да работя с всички. Тъпанът и перкусиите, ней и електрониката са перфектна комбинация за тази концепция на Нео Дервиш. Радвам се, че моя приятел Стефан е дръзнал да ни събере и предизвика по този начин – идеята е негова. Той от години се мъчи да направи това, но все не можехме да напаснем датите на всички артисти, понеже всички много пътуват по света. Това е дълго чакан проект. Нямам търпение наистина.

Ziya Azazi ще ви завърти главата на 26-ти и 27-ми юни в Народен театър „Иван Вазов“. Билети може намерите онлайн ТУК или на касите на театъра. Повече за представлението може да научите ТУК.