Франция има навика често да дава нещо приятно на света. Няма да можем да изброим всичко, разбира се (не е като с киселото мляко, най-красивите жени и Христо Стоичков), затова Интервюто избра да се спре на онова момиче, което от няколко години ни разхожда из френските улици и ни кара да си тананикаме с нея, без дори да разбираме какво. Родена е като Изабел Жефроа, но явно с подозрението, че ще ни е малко трудно да го произнесем, си е избрала супер лесен псевдоним. И ден преди да излезе на сцената в Francofolies в Благоевград, тя гостува на Интервюто.

Представяме ви ZAZ!

Как започва денят ти?

Ако имам време (по принцип се опитвам да си го осигуря), медитирам в леглото, за да подготвя добре деня си, пия поредното си кафе под звуците на някой музикален подбор в стил рокендрол.

Какво си тананикаш под душа?

Измислям си разни мелодии на въображаем английски.

Как изглежда музата ти?

Изглежда като живота.

Най-хубавото място, на което те е отвела музиката?

На върха на Монблан. Предложиха ми да го изкача с високопланински гидове и с двама от моите музиканти, с контрабас и китара на гърба (не на моя). Пристигнали на върха, изсвирихме “Je veux”. Лудост!

Как разбираш, че една песен е завършена?

Когато текстът е завършен докрай. Когато идеята е предадена добре. Но след това често една песен еволюира с аранжимента – колкото повече я свирим, толкова повече тя се трансформира. За да отговоря по-точно на въпроса ти, всъщност песента никога не е завършена.

На коя улица най-често може да те срещне човек?

Вече нямам толкова време да се размотавам по улиците, но иначе – близо до градини,  разхождайки се сред зеленината.

А в кой бар?

Много харесвам местата, където може да се слуша музика, да се консумират местни продукти и да играя на скрабъл с приятелите си. И ако може всичко това да се случва, докато съм отпусната на някое канапе.

Как изглежда светът от сцената?

Щастлив. Доволен. Жив. Любопитен. Интровертен или експресивен. Няма определено правило.

А от прозореца на спалнята ти?

Разцъфнала череша и едно гигантско лаврово дърво.

От какво си заобиколена най-често?

От любов.

Как щеше да звучи музиката ти, ако я правеше  през 60-те години?

Както и днес – щях да смесвам стиловете, може би с една нотка рокендрол в повече.

Какво правиш с фалшивите звуци в главата си?

Опитвам се да бъда толерантна и да преосмислям нещата.

Кога си запушваш ушите?

Когато чувам твърде много глупости, непрекъснато и прекалено дълго време.

Най-добрите албуми във фонотеката ти?

Lauryn Hill, „Electric Ladyland“ -Hendrix, „In my skin“ – Сoncha Buika, „Like I’m a Warrior“ на Еmilie Nicolas…

С каква мисъл се будиш посред нощ?

“Дали съм си навила будилника?”

Как най-често те определят близките?

Изчакай, ще попитам… Превъзбудена, щедра, закачлива, смееща се, без задръжки, нетърпелива.

Любимото ти облекло за сцена?

Зависи. Обичам да се чувствам удобно. Иначе нямам точно определен стил.

Какво винаги имаш в дамската си чанта?

Бонбони, камъни, очила, книга.

Къде не би отказала участие?

Не бих отказала да живея за известно време в амазонската джунгла с някое индианско племе или да тренирам кунг-фу с някой голям майстор в планинските височини в Китай.

А къде не би се върнала никога?

Със сигурност не искам да се връщам към миналото. Няма време за съжаления.

На каква музика винаги танцуваш?

Earth, Wind & Fire – „September“.

Какво може да те спре?

Сняг, поледици, наводнение, торнадо…

Ако можеше да върнеш към живот за една нощ някой от най-големите музиканти, които вече не са сред нас, и имаш възможност да направиш концерт с него, кой ще бъде той?

Ела Фицджералд! Без да се замислям!

Как изглежда любимата ти публика?

Хората да танцуват, пеят и се забавляват. Когато виждам блясък в очите им.

Превод от френски: Маргарита Тодоринска

Повече за концерта на ZAZ може да научите ТУК, но Интервюто ви съветва направо да отидете.