Warning: Parameter 2 to ni_search_by_title_only() expected to be a reference, value given in /home/intervi/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 308

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/intervi/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php:308) in /home/intervi/public_html/wp-includes/feed-rss2.php on line 8
Майко Мила – Интервюто задава въпроси | Interviewto https://interview.to Interview.to разговаря с водещите личности на нашето време Tue, 25 Sep 2018 10:56:41 +0000 bg-BG hourly 1 Красимира и Елисавета, които искат да живеят сякаш са умрели https://interview.to/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d0%b6/ Tue, 26 Sep 2017 13:10:50 +0000 http://interview.to/?p=1047
В началото двете почти не говорят едновременно. След десетата минута от разговора започват да се застъпват, репликират, прекъсват, но винаги кимат в знак на съгласие една с друга. Твърдят, че са достигнали перфектния баланс в отношенията и работата си, като за доказателство получаваме „Майко Мила“ и книгата „Да оцелееш като родител“. Срещата е уговорена във връзка с първия учебен ден, но се оказва, че при тях темите за родителството и жената изобщо са като бутони, които само трябва да натиснеш, за да отприщиш лавина от отговори, примери, шеги, предположения, изобщо всичко, което по-късно ще отнеме тричасово сваляне на този разговор. В тази връзка Интервюто си запазва правото на втора среща с тях. И тогава да ги разпита за фамилиите им.

Интервюто представя Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова, казано по-накратко „Майко Мила“.

Как мислите, различно ли е да си родител сега от това да си родител преди 30 години?

Елисавета: Децата са много по-несамостоятелни от това, което бяхме ние. Дали е за добро, или е за лошо, предстои да видим. Завъртяхме се около децата и то вманиачено – от това да имаме най-скъпото столче за кола, през материала на биберона и шишетата, до училището – дали ни удовлетворява, или не. Най-голямата ми дъщеря е на 13 години и e едно от двете деца в класа, които ходят сами на училище. Всичките й съученици ги карат родителите им. Навсякъде. За нас, знаеш, това беше абсолютно немислимо – ние ходехме сами навсякъде от трети-четвърти клас.

Не е ли това, което сега наричат „осъзнато родителство“ – да си почти постоянно с детето си?

Красимира: Мен това „осъзнато родителство“ много ме дразни, защото води до патологични вманиячавания по отношение на поведението. Втренчване в едни детайли и анализиране на тези детайли, които не се отразяват добре нито на майката, нито на детето.

Казват, че поколението на нашите деца ще е първото, което не зачита авторитети – нито тези на родителите, нито тези на учителите.

Е: Още преди 2000 години пише, че младите хора нямат авторитети, само пият и пушат, без да зачитат това, което е направено преди тях. Аз не мисля, че е така. По-скоро изявата на децата да изразяват това, че не те харесват, е на по-високо ниво. Когато ние бяхме на 14 години, вече имах много съученички, които бяха опитвали наркотици, вече бяха спали с мъже, но просто не го казваха на никой. Децата сега са по-склонни да показват бунта си, ние не бяхме.

К: Каналите за популяризиране на този бунт, когато ние бяхме тийнейджъри, бяха много по-малко.

E: Но това е здравословната част на нещата, защото сега дъщеря ми може да ми каже например, че това, което става вкъщи, не й харесва. Докато ние нямахме тази възможност и проектирахме проблемите вкъщи в алкохол и други неща. Сега дъщеря ми е дете на разведени родители и споделя спокойно с мен, че за нея разводът е бил много тежък период. Много пъти сме говорили за това, а по наше време това не беше толкова обичайно.

По наше време дори не беше обичайно да се развеждат хората, беше неморално.

К: Така е, беше неморално не само да си дете на разведени родители, беше неморално и да си разведена жена. Но имам чувството, че чак сега в последните години откриваме феномена, че с детето си можеш да говориш като с равен. Вчера попаднах на дискусия в един форум. Там една майка обясняваше, че не разбира защо детето й от известно време се държи по определен начин, а преди година било „като струна – каквото му кажа, го прави. Като не ме разбираше – шамари и всичко си идваше на място. А сега изобщо не ме слуша, не се разбираме.“ Това ме втрещи – на детето не се гледа като личност, дори във време, тотално различно от това преди 30 години. По отношение на авторитетите и неспазването, наистина проблемите идват оттам – родителите очакват детето им да е „като струна“, да изпълнява команди.

Е: Според мен децата трябва да изпълняват команди, но те трябва да им бъдат обяснени. Да ги обосноваваш: „Върни се в 21, а не в полунощ, защото първо, това е законовият час, в който трябва да си вкъщи, и второ, защото е по-безопасно за теб и аз се притеснявам“. А „Върни се в 21, защото аз така казвам“ не е ок.

Не казвай, че никога не си казвала: „Защото аз така казах“?!

Е: Случвало ми се е, но е било след като три пъти съм се мотивирала, а някой е блял в тавана и не ме е слушал, защото това са деца, а не служители. И не са длъжни да те слушат.

А колко пъти сте се чували да говорите като майките си?

Е: Аз съм по-особен случай, защото майка ми никога не е използвала обичайните шаблони. Но ето, аз използвам шаблоните на другите майки от сорта на: „Аз не съм слугиня“, „Тук не е хотел“ и т.н. Но може би това е свързано с количеството деца – когато те са малко повече на брой, се изнервяш, психически се натоварваш и прибягваш до клишетата, които по-скоро служат за твое успокоение. Защото ти казваш на себе си “Аз не съм слугиня“.  Децата това дори не го разбират. Дъщеря ми ме попита какво е „слугиня“, аз й обясних и тя заключи: „Да, ти не си слугиня. “ Тоест лафовете на майките по-скоро са за тях си.

Не е до броя на децата. Аз съм само с две, пък и на мен ми се е случвало да казвам подобни неща.

Е: Проблемът е, че чувството за слугинаж е, че едва ли не ти си единствената привилегирована с тази дейност.

К: Ако бащите спрат само да „помагат“, а просто участват, нещата ще се променят.


Е:
 Лафът “Не съм слугиня“ особено в нашето соц общество идваше оттам, че жената беше привилегирована да работи заедно с мъжа, но за сметка на това имаше изключителната възможност пазаруването, готвенето, гладенето, чистенето и заниманията с децата да бъдат лично нейна работа. Тогава се наложи този лаф и той изрязява недоволството на българската жена, че съвместява много повече функции от нейния партньор…

К: …за които не й се плаща. И майчинството не е длъжност, не е ходене на работа, а обикновено ти казват: „Ти какво правиш по цял ден!?“

Е: Мога да кажа, че това е прикрито недоволство не толкова към децата, колкото към функциите на жената в семейната единица.

Не мислите ли, че бащите сега са различни от бащите по наше време? Много повече са и в домакинството, и в отглеждането на дете. Преди участието им се изчерпваше с „Дай ми чехлите!” и “Къде е салатата?”

Е: Това, което можем да кажем със сигурност е, че ролята на бащите се видоизмени страшно много, за което развитието на обществото ни има голям принос. Остава да се отървем от едно-единствено нещо – чувството на ексклузивитет. Защото мъжете тук все още живеят с чувството, че правят услуга на някого, когато гледат детето например. А когато една сутрин се събудят с естествена необходимост да преповият детето, защото е четвъртък и това е тяхна работа, тогава процесът ще е завършен и фразата “Не съм слугиня“ ще изчезне. Слугинажът ще изчезне.

]]>
10 неща, които мразя с… Елисавета Белобрадова https://interview.to/10-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f-%d1%81-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0/ Wed, 29 Nov 2017 09:49:13 +0000 http://interview.to/?p=1955 Точка първа от най-омразните ѝ неща разбирам още на втората минута, след като съм я чувам по телефона. „Да си говорим на „ти“? – предлагам аз. Отсреща: „Вие ми говорете на „ти“, аз ще Ви говоря на „Вие“. Това с „нека си говорим на ти“ не ми харесва.“ Слава богу, няколко седмици по-късно, срещам двете „Майко Мила“ наведнъж и е лесно да поддържам въпросите в областта на „вие“. Вече съм разбрала, че тя е от хората, които казват точно това, което мислят. Веднага. Затова ние, от Интервюто, предлагаме да концентрира всичките си омразни неща в 10 точки и да ни ги подари от сърце. За да затворим кръга, каним Мила Лозанова да илюстрира този поток на мисълта и в крайна сметка получаваме:

10 неща, които мразя с Елисавета Белобрадова.

 

1. „Може ли да си говорим на „ти“?“ Ненавиждам това изречение! Не искам да говоря на „ти“. НЕ ИСКАМ! НЕ ИСКАМ! Вие ако искате ми говорете на „ти“, на „ма“, на „кокошко“ – няма да се засегна. Оставете ме да си говоря на „Вие“! Подлудява ме това изкуствено, приятелско бизнес-мизнес фамилиарничене. Не искам да говоря на „ти“! Ненавиждам да ме принуждават да го правя! Защото не се познаваме, защото може да съм вътрешно свенлива, защото може би изпитвам притеснение от общуването с Вас, което не ми личи, но ме натоварва безкрайно много. Защото съм злобна, защото не съм душа човек. Защото нямам никакво значение за Вас и искам да го обознача по някакъв начин. Защото не сме си гаджета, любовници, приятели… Току-що сме се запознали и няма нужда словесно да си бъркаме в гащите. Когато някой Ви говори на „Вие“, оставете го на мира – въпрос на интелигентност в общуването.

2. Жестокостта и безразличието. Както казах в горната точка, аз не съм душа човек. Раздразнителна съм и кисела, но безразличието и жестокостта ме сломяват. Най-ясно и открито тези две чудовища могат да бъдат видени в българските болници. Там, където хората са уязвими и слаби. Съществуват някакви легенди, че състраданието се изхабява, а аз мисля, че то се възпитава и може да стане задължително, ако парите ти зависят от това. Доброто отношение понякога е това, което спасява душата. Да си жесток и зъл е гадно и го мразя. Не бъдете зли с безпомощните, старите хора. С родилките. С бедните. Това ви прави прости, малоумни нещастници, които заслужават бой с пръчки на голо. Казах ли вече, че не съм мил човек?

3. Умората. Мразя я в червата тази гадост, която ми изпи кръвта! Да си уморен не е филм, в който си леко пребледнял и с тъжен поглед. То е адовият стрес, на който си подложен всеки ден. Очите ти се въртят в мрака, сърцето ти тупка, постоянно имаш чувството, че нещо трябва да се свърши, а ти закъсняваш. После се оказва точно така и ти закъсняваш. Не знам как хората живеят с цялата тази умора, не знам аз как живея, но е ужасно. Отразява се на децата, на секса, на жаждата ти да дишаш, да се радваш на изкуството и природата. Отнема ти всичко и те оставя като използван чувал за боклук, да се търкаляш на дъното на съществуването си.

4. Глупостите на хора, които не са работили и нямат представа от живия живот. Може да познаете хората, които нищо не са правили сами по огромното количество фантасмагории, конспирации, заговори и обществени заплахи, в които вярват. Както и в твърдата им убеденост, че като си купят органична тиквичка и хомеопатия, всичко е наред – добрите са ги спасили от лошите. Хомеопатията е мултимилиарден бизнес и много се смея, когато някой каже: „С ваксините натрупаха милиарди“. Повярвайте ми, с Шуслерови соли се изкарва много повече. Ако можех да избирам дали да произвеждам ваксини или малки захарни топчета по 13 лева кутията, нямаше да се поколебая нито за миг. Ваксина се бие веднъж. Пари за хомеопатия се дават цял живот.

5. Безкрайно ме изнервят интернет философите – искат всичко да е евтино, но когато видят парников домат, надават вой „Убиват ни с ГМО!“. Ами като искаш домат за лев и осемдесет, то той може да е израснал само върху гъба за миене, под фосфоресцентна лампа и да е с издържливост 400 дни, защото на теб може и да не ти хареса и на домата ще му се наложи да чака някой друг, който да го купи. Иди на Римската стена, купи си био пиле за 45 лева килото, бъди удовлетворен и малко в час с реалността как се произвежда всеки продукт и как всеки си е скъсал задника от бачкане, за да направи нещата, които консумираш.

Факт е, че хората нямат идея колко много труд струва всичко. Те не знаят колко много работим за “Майко Мила!“ и „Оле Мале“. Мислят си, че това е някакъв вид хоби. Не, това е тежка, страшна, изморителна работа – всеки Божи ден. И тези, които го разбират без да обясняваме, са тези, които знаят как се случват реално нещата. Супер е, че има такива хора и те стават все повече. А на тези, които ни помагат да останем на повърхността – мъничкият екип от жени – благодарим ви, без вас сме чао!

]]>