Една закуска на един покрив. София като на длан. Двама души на прага на зрелостта. И разговор за свободата в битието ни, в професията, във връзките, в телата и най-вече в главите ни.
Една закуска на един покрив. София като на длан. Двама души на прага на зрелостта. И разговор за свободата в битието ни, в професията, във връзките, в телата и най-вече в главите ни.
"Честно, не знам дали сме по-чувствителни от другите хора. Не съм сигурен дали на мой приятел, който работи за Мастъркард и са му 100 отговорности на главата, не му е по-тежко, отколкото на мен. Аз ставам в 9 часа и си мисля на маркиз дьо Сад какво му е било. Не е толкова стресиращо, да ти кажа."