"Помня един риболов с брата на баба ми, вуйчо Пенчо, който беше рибар. Лодката се полюшваше, ние трябваше да пазим тишина да не разпъдим рибите, а слънцето топеше водата в аромати на водорасли, мокро дърво, сол и топъл пясък. Години след това преживях тази случка като магична. По онова време основно ме притесняваше, че вуйчото не ми дава да гъкна, а аз имах толкова неща за обсъждане... Помня и едни котета, които гледахме в къщата на Сатиричния театър в Балчик, докато бяхме на почивка там. И едно наводнение в същата тази къща, при което татко, Димитър Манчев, Ангел Георгиев и Саркис Мухибян, с плувни шапки на главите се гмуркаха във водата на голямата тераса, за да отпушат канала й. Страшно героични ги видях тогава! И се справиха преди да дойде пожарната, за която останаха плаващите печки и хладилници в подземната кухня... Ей такива неща помня." (Мария Касимова - Моасе)