Разговор за съдбовните срещи, за филмите, в които живеем и тези, които опитваме да изпеем, за приятелството, опитите, композирането, импровизирането, силните и слабите времена, и за едно "до" в четвърта октава (каквото и да означава).
"Това с дългите пръсти е ген. Или имаш, или нямаш. И спокойно, има и страхотни пианисти с къси пръсти. Свиренето на пиано може и да не ти дава дълги пръсти, но ти дава добра стойка, развива мултитаскинг възможностите ти. Да движиш ръцете си и краката едновременно и независимо, а в това време да следиш ноти, е особено умение, което развива мозъка. Да не говорим за музикалната култура. Така че при всички случаи си струва, дори детето да не е с дълги пръсти."
