Пием мурсалски чай и си говорим. За паметта, за дъщеря му, за родителството, за паметниците, за "министерстването", за културата, за предметите, растенията и опитите да преминем през живота с достойнство.

За именитите роднини, за прекрасния тежък товар, който идва с известната фамилия, за спомена, който не е преживян, но е почувстван, за театър и рисуването, и за една жилетка, която още ги топли.

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино