Мария Силвестър – лудостта ѝ отива
25 февруари ‘15Разговор за тъгата, за лудостта, за границите на човешкото съзнание, за търпимостта, любовта и за опитите да бъдем откровени. Дори, когато ще ни струва много.
Разговор за тъгата, за лудостта, за границите на човешкото съзнание, за търпимостта, любовта и за опитите да бъдем откровени. Дори, когато ще ни струва много.
Разговор за съдбовните срещи, за филмите, в които живеем и тези, които опитваме да изпеем, за приятелството, опитите, композирането, импровизирането, силните и слабите времена, и за едно "до" в четвърта октава (каквото и да означава).
"Сянката на моята улица идва, когато срещна предателство, а когато е от близки хора, е много, много тъмно. Но пък черната дупка води към други измерения. Когато обаче падаме в нея, не знаем това, просто потъваме и си мислим, че идва краят. Пък то животът така е направен, че да се местим, да се движим, да търсим светлината. Иначе ще си останем в тая дупка, без да разберем, че тя води към други измерения."