"Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите."

"Ако има перфектен свят, то той е там, на дъното на океана. Няма нищо излишно и няма нищо не на място. Всъщност единствените не на място там долу сме ние, хората, с нашето желание да владеем и притежаваме. Рушим и накърняваме природата, искаме да имаме, без да осъзнаваме, че не е необходимо, защото ние самите сме част от нея."

"При Кристо изкуството никога не е носило никакви послания. Или поне той не е искал да носи. Арката носи много послания  сама по себе си и всеки може да си ги интерпретира по различен начин, и всеки от тях е легитимен. Кристо, избягвайки от България, от тежкия комунизъм през 50-те години, хич не обичаше изкуството да е пропаганда. Комунистическа, религиозна, екологична, няма значение каква, той не искаше изкуството му да носи послание или да пропагандира идеи. Той казваше, че изкуството трябва да е безсмислено и това го издигаше над много неща. Защото ние като хора имаме понякога нужда именно от безсмислените неща, които ни стимулират духовно. И в крайна сметка изкуството е това." (*В текста на интервюто сме оставили името на Кристо - Христо - така, както го нарича Владо)