"Кристо понякога се отнася с шега към критиките, но е категоричен, че прави това, което прави и не може да влезе в обувките на всички, за да разбере как го приемат. Не може да разбере, а и не иска, как 80 милиона германци приемат опаковането на Райхстага. Някои го харесват, други го мразят, но това не му влияе. Той има наистина дебела кожа що се отнася до тези неща. Единственото, което иска Кристо, е да изпълни мечтата си."

"При Кристо изкуството никога не е носило никакви послания. Или поне той не е искал да носи. Арката носи много послания  сама по себе си и всеки може да си ги интерпретира по различен начин, и всеки от тях е легитимен. Кристо, избягвайки от България, от тежкия комунизъм през 50-те години, хич не обичаше изкуството да е пропаганда. Комунистическа, религиозна, екологична, няма значение каква, той не искаше изкуството му да носи послание или да пропагандира идеи. Той казваше, че изкуството трябва да е безсмислено и това го издигаше над много неща. Защото ние като хора имаме понякога нужда именно от безсмислените неща, които ни стимулират духовно. И в крайна сметка изкуството е това." (*В текста на интервюто сме оставили името на Кристо - Христо - така, както го нарича Владо)