Особено като бях дете, често ме представяха като "внучката на Валери Петров". И аз изпадах в голямо неудобство, защото хората очакват, че сега ще започна да рецитирам или да пиша стихове. Има и тежест, има и хубава страна. Така се случи, че аз изкарах доста време с него през последните години, защото бях по-свободна от другите и ходех с него на всички мероприятия - да го закарам, да го прибера. И сега съм много щастлива, че така се случи, защото това е много ценно време. Скоро си дадох сметка, че вместо да бързам, да работя, предпочитам да спра, да изкарам време с баща ми, защото работа винаги ще има, но баща ми може да не е тук. Макар че ред в тези неща няма...