"Бил съм около 3-годишен. Имам един много ясен спомен как баба ми Светла седи на едно малко, сиво столче и плаче. Около нея са се събрали дядо ми Богомил, на когото съм кръстен, майка ми и останалите членове на семейството ми и обсъждат нещо, като от време на време ме поглеждат, сякаш съм направил нещо нередно. Години по-късно разбрах, че това е бил моментът, в който баба ми е разбрала, че първата ми операция е неуспешна. Друг мой спомен е как главата ми е бинтована като с чалма и доста ми тежи."