"Заведох синовете си на снимките на един филм. Там играех жена, чиито мъж бе починал и трябваше да го оплаквам от сутрин до вечер. В различни декори, все с черни дрехи, рева, оплаквам. И Иван (големият син на Снежина) ме попита: "Защо ревеш наистина, след като това е филм?" Добър въпрос. Не можах да отговоря. А малкият седна на едно камъче да ме гледа и аз в един момент през сълзи поглеждам към него, и виждам как ми прави знак, че одобрява как се получава плаченето. Което значи, че абсолютно е приел условността. Че знае, че това е игра. Прилича на истината, но не е."

И да, дразня се, когато някакви манекенки подбиват труда ни. Да не бъда разбирана погрешно - нямам нищо против манекенките, но за да бъдеш наистина добър в нещо, трябва да си положил и труд в тази посока. Гледах някакъв концерт на “Нова телевизия” и анонсираха участниците в "София - ден и нощ" с: "Да посрещнем актьорите на Нова телевизия!" Ами това е обидно за мен и за всички мои колеги! Защо не ги наричат "риалити звезди", каквито са?! Те не са актьори! Ето тази подмяна на истината ме кара да се чувствам зле.

Мъжете ни трябват както и ние на тях, затова сме тук – да се сношаваме - не само по буквален начин. Песента цели да накара жените да са уверени. Да не се лензят на мъжете. Да не се държат лошо с жените около себе си, щото видиш ли „оная селянка“ еди кво си. Абе да държат положение. Иначе аз прекарвам времето си главно с мъже.

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино