Hombre – за графитите с любов

HOMBRE е германски графити артист, чиято страст към рисуването и изкуството се насочва към създаване на графити. Докато следва Графичен дизайн, той се увлича по дигиталните технологии и започва да съчетава различни стилове и методи на работа както по стените, така и на компютъра. Днес той е съсобственик на студио за дизайн “SCOUTS” в Ашафенбург, Германия и работи за клиенти като Disney Германия, Reebok, Casio, Pyromaniac Clothing, Eastpak, O2 и други.

9 юли ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 7'

Hombre – за графитите с любов

9 юли ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив


Прочетохте ли горе кой е човекът, с когото разговарям? Аз съм от онова поколение, за което доста дълго време „графити“ означаваха грозни надписи, надраскани в тъмното на някоя също не много красива стена. С пътуванията и с годините научих, че не е точно така. Научих, че графитите всъщност могат да бъдат първите предвестници на социалните нагласи в обществото. После се появи Banksy и видях, че дори мога да обикна това изкуство. От пръв поглед.

 

Оказа се, че едни хора в София отдавна са се влюбили в графитите и от 12 години организират Sprite Graffiti Fest. От тази година той е с нов формат, насочен към подкрепа на бъдещото развитие на графити артистите и се казва  Sprite Graffiti Academy. Включва уъркшопове и този симпатяга, с когото разговарях преди няколко дни ще води един от тях.

 

Ето какво разказа HOMBRE за Интервюто.

Кога и как разбра, че рисуваш по-добре от останалите?

Не съм сигурен, че мога да рисувам по-добре, просто съм го правил по-дълго време от повечето ми приятели. Родителите ми провеждаха различни курсове по изкуство в ранните ми години – навсякъде в дома си бях заобиколен от творчество. Така че да продължа по този път за мен беше доста лесно.

Кой беше първият графит, който направи?

Спомням си, че аз и мой приятел излязохме навън, вероятно е било събота вечер, въоръжени със спрей за графити. Бяха малки, изключително скъпи флакони – само, за да надраскаме с гадни надписи някакви стени и кофи за боклук.

Най-интересната кампания, за която си работил е…?

Ще спомена две: имах възможност да посетя Йерусалим през 2013 г. заедно с Гьоте институт и няколко близки мои приятели. Беше изключително въздействащо преживяване, само защото тази земя, този град е коренно различен от всичко, което бях виждал дотогава. Архитектура, религия, разбира се, контакт с непознати и тази нова младежка култура. Освен това, като вид мое лично „бижу“, имах възможността да направя дизайн на две колекции от рамки и стъкла за оптиките Eschenback. Като артист, който колекционира очила, за мен тази голяма марка отвори вратите към сбъдването на една от мечтите ми.

Има ли мода в графитите?

Да, разбира се. На всеки няколко години се появяват цял куп нови въздействащи и вдъхновяващи  графити артисти.

Каква е тя в момента?

Бих казал, че е повлияна от графиките. Типографски букви, текстури и съставки откриват своя път до стената и в съчетание с възможностите на спрейовете определят облика на графити изкуството през последните две или три години.

По какво се отличава добрият графит от не толкова добрия?

По страстта, която можеш да видиш в него. Има милиони стилове и не би било справедливо да ги съдим, но винаги може да се забележи, когато някой е вложил усилия, усъвършенствал е стила си с години, има някаква концепция и каквото и да прави, то е по начина, който той е избрал, а не по единствения, който може.

Оценявано ли е по достойнство уличното изкуство?

Мисля, че 90% от уличното изкуство е идеята. По-голяма част от уличното изкуство, което познаваме по принцип – шаблони, плакати и други – технически не е толкова трудно за научаване. Понякога то е изключително лесно за възпроизвеждане или дори е готово за поставяне. Затова, повече от всичко друго, мисълта зад изкуството е от значение, за да се дефинира неговата стойност.

Не искаш ли да видиш твоя картина в „Лувъра“, например?

Не и в днешния „Лувър“. Ако някой ден там има произведения на TOAST, SMASH или ATOM, за мен би било истинско удоволствие. Не защото графити не е форма на изкуство. То е, но музеите са място за майсторите. А да си редом до автори от ранга на Да Винчи и Муха като че ли надценява таланта на повечето графити артисти.

Коя световноизвестна сграда би искал да „разкрасиш“ с твой графит?

Графитите би трябвало да разкриват. Сгради като пирамидите или Великата китайска стена, или нещо друго са перфектни такива, каквито са. Има артисти, които влагат толкова много знания, усилия и страст. Аз ще остана в скучните сиви стени на всички онези непопулярни места по целия свят ;).

Най-странната поръчка, която си приемал е…?

Илюстрация за обложка на порно DVD.

Добрата картина лесно сменя собственика си. Но с добрия графит май не е така. Как се продава изкуство, което е върху чужда стена?

Аз съм късметлия, защото моето изкуство е добронамерено, забавно и пълно с възможности, затова не ми се налага да се впускам в типичните спорове „боклуци, нечетивни, тъмни и т.н.“ Повечето хора харесват нещата, които правя и не биха ги оприличили на „loke silverbombings“ и „fatcap“ тагове. Ако им харесва достатъчно, за да ги оставят на стената на тяхното жилище или дори да платят за него – това е друг въпрос.

До голяма степен представата за хората, които се занимават с графити е, че работят нощем, тайно и полузаконно? Доколко това е вярно?

Ранните ми години изглеждаха точно по този начин. Но днес аз знам, че не бих могъл да направя картина през нощта, без светлина, в рамките на 20 минути – това няма как да ме удовлетвори. Много съм щастлив, че има хора, които са изключително добри в това. Аз обаче съм творец, който има нужда от 100% дневна светлина и колкото е възможно повече време за работа.

Какви стени са най-подходящи за графити?

Големи и равни.

Каква музика слушаш, докато рисуваш?

Докато рисувам няма значение, но за първите си щрихи имам нужда от малко Франк Синатра в главата си. Може би причината е в суинга. Артистът има нужда от своите странности.

Какво е първото нещо, което човек трябва да знае, когато се захваща с рисуване на графити?

Че ще рисува глупости в следващите 5 години! Няма как да прескочиш ниво или да намериш пряк път. Трябва да практикуваш, наблюдаваш, учиш, да бъдеш сдържан и да продължаваш напред. След 10 години ще бъдеш на ниво, на което ще можеш съзнателно да определяш и очертаваш своя собствен стил.

На 11-ти и 12-ти юли (събота и неделя), във Fabrica 126 (бул. „Мария Луиза“ 126, гр. София) Hombre ще проведе уъркшоп с българските си колеги и ще говори за възможностите, които предлага стрийт изкуството. Сградата ще стане и поле за изява на присъстващите артисти, а музикални изпълнения на живо и ексклузивни DJ сетове ще съпътстват творческия процес. Ако се справяте добре с графитите (ило поне си мислите, че е така), не виждам причина да не отидете. За още повече информация, кликнете тук: https://www.facebook.com/SpriteGraffitiFest?fref=ts

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино