HOMBRE е германски графити артист, чиято страст към рисуването и изкуството се насочва към създаване на графити. Докато следва Графичен дизайн, той се увлича по дигиталните технологии и започва да съчетава различни стилове и методи на работа както по стените, така и на компютъра. Днес той е съсобственик на студио за дизайн “SCOUTS” в Ашафенбург, Германия и работи за клиенти като Disney Германия, Reebok, Casio, Pyromaniac Clothing, Eastpak, O2 и други.
Прочетохте ли горе кой е човекът, с когото разговарям? Аз съм от онова поколение, за което доста дълго време „графити“ означаваха грозни надписи, надраскани в тъмното на някоя също не много красива стена. С пътуванията и с годините научих, че не е точно така. Научих, че графитите всъщност могат да бъдат първите предвестници на социалните нагласи в обществото. После се появи Banksy и видях, че дори мога да обикна това изкуство. От пръв поглед.
Оказа се, че едни хора в София отдавна са се влюбили в графитите и от 12 години организират Sprite Graffiti Fest. От тази година той е с нов формат, насочен към подкрепа на бъдещото развитие на графити артистите и се казва Sprite Graffiti Academy. Включва уъркшопове и този симпатяга, с когото разговарях преди няколко дни ще води един от тях.
Ето какво разказа HOMBRE за Интервюто.
Не съм сигурен, че мога да рисувам по-добре, просто съм го правил по-дълго време от повечето ми приятели. Родителите ми провеждаха различни курсове по изкуство в ранните ми години – навсякъде в дома си бях заобиколен от творчество. Така че да продължа по този път за мен беше доста лесно.
Спомням си, че аз и мой приятел излязохме навън, вероятно е било събота вечер, въоръжени със спрей за графити. Бяха малки, изключително скъпи флакони – само, за да надраскаме с гадни надписи някакви стени и кофи за боклук.
Ще спомена две: имах възможност да посетя Йерусалим през 2013 г. заедно с Гьоте институт и няколко близки мои приятели. Беше изключително въздействащо преживяване, само защото тази земя, този град е коренно различен от всичко, което бях виждал дотогава. Архитектура, религия, разбира се, контакт с непознати и тази нова младежка култура. Освен това, като вид мое лично „бижу“, имах възможността да направя дизайн на две колекции от рамки и стъкла за оптиките Eschenback. Като артист, който колекционира очила, за мен тази голяма марка отвори вратите към сбъдването на една от мечтите ми.
Да, разбира се. На всеки няколко години се появяват цял куп нови въздействащи и вдъхновяващи графити артисти.
Бих казал, че е повлияна от графиките. Типографски букви, текстури и съставки откриват своя път до стената и в съчетание с възможностите на спрейовете определят облика на графити изкуството през последните две или три години.
По страстта, която можеш да видиш в него. Има милиони стилове и не би било справедливо да ги съдим, но винаги може да се забележи, когато някой е вложил усилия, усъвършенствал е стила си с години, има някаква концепция и каквото и да прави, то е по начина, който той е избрал, а не по единствения, който може.
Мисля, че 90% от уличното изкуство е идеята. По-голяма част от уличното изкуство, което познаваме по принцип – шаблони, плакати и други – технически не е толкова трудно за научаване. Понякога то е изключително лесно за възпроизвеждане или дори е готово за поставяне. Затова, повече от всичко друго, мисълта зад изкуството е от значение, за да се дефинира неговата стойност.
Не и в днешния „Лувър“. Ако някой ден там има произведения на TOAST, SMASH или ATOM, за мен би било истинско удоволствие. Не защото графити не е форма на изкуство. То е, но музеите са място за майсторите. А да си редом до автори от ранга на Да Винчи и Муха като че ли надценява таланта на повечето графити артисти.
Графитите би трябвало да разкриват. Сгради като пирамидите или Великата китайска стена, или нещо друго са перфектни такива, каквито са. Има артисти, които влагат толкова много знания, усилия и страст. Аз ще остана в скучните сиви стени на всички онези непопулярни места по целия свят ;).
Илюстрация за обложка на порно DVD.
Аз съм късметлия, защото моето изкуство е добронамерено, забавно и пълно с възможности, затова не ми се налага да се впускам в типичните спорове „боклуци, нечетивни, тъмни и т.н.“ Повечето хора харесват нещата, които правя и не биха ги оприличили на „loke silverbombings“ и „fatcap“ тагове. Ако им харесва достатъчно, за да ги оставят на стената на тяхното жилище или дори да платят за него – това е друг въпрос.
Ранните ми години изглеждаха точно по този начин. Но днес аз знам, че не бих могъл да направя картина през нощта, без светлина, в рамките на 20 минути – това няма как да ме удовлетвори. Много съм щастлив, че има хора, които са изключително добри в това. Аз обаче съм творец, който има нужда от 100% дневна светлина и колкото е възможно повече време за работа.
Големи и равни.
Докато рисувам няма значение, но за първите си щрихи имам нужда от малко Франк Синатра в главата си. Може би причината е в суинга. Артистът има нужда от своите странности.
Че ще рисува глупости в следващите 5 години! Няма как да прескочиш ниво или да намериш пряк път. Трябва да практикуваш, наблюдаваш, учиш, да бъдеш сдържан и да продължаваш напред. След 10 години ще бъдеш на ниво, на което ще можеш съзнателно да определяш и очертаваш своя собствен стил.
На 11-ти и 12-ти юли (събота и неделя), във Fabrica 126 (бул. „Мария Луиза“ 126, гр. София) Hombre ще проведе уъркшоп с българските си колеги и ще говори за възможностите, които предлага стрийт изкуството. Сградата ще стане и поле за изява на присъстващите артисти, а музикални изпълнения на живо и ексклузивни DJ сетове ще съпътстват творческия процес. Ако се справяте добре с графитите (ило поне си мислите, че е така), не виждам причина да не отидете. За още повече информация, кликнете тук: https://www.facebook.com/SpriteGraffitiFest?fref=ts