"В общуването с глухи не трябва да се говори по-високо, по скоро да говорят по-бавно и да се говори лице в лице. Ако видиш, че не става, измисли други думички, говори по-ясно или ми покажи какво искаш, в краен случай ми напиши, няма начин да не се разберем."

"Дядо е бил сигурен, че не чувам, защото не съм реагирала, когато ме е викал, докато мама обратното – била е сигурна, че всичко ми е наред, защото съм правила всичко, което и другите деца са правили. Един ден с мама сме се разхождали, правили са ремонт на улицата, шумът е бил непоносим, но аз не съм реагирала. И така е започнало всичко."

"Започнах да говоря една година след това, т.е. когато бях вече на 4. Много трудно се научих да произнасям звука "К". Вместо „коте“ казвах „оте“. Даже мама се е притеснявала, че няма да го науча, но съм успяла. Сега обичам и да пея. Когато махна апаратите си, чувам само ако някой свири с уста или извика силно, но аз ги махам единствено, когато спя или се къпя."