Колко често ти казват, че си красива и колко често се случва да използваш красотата като оръжие или като начин да получиш нещо?

   Казват ми гo често, но не го използвам, за да постигам неща. Майка ми веднъж ми каза, когато бях малко момиче: „Хубаво е да си красив, но не е достатъчно.“ Банално е да го казвам, но тялото е преходно, то се променя, наистина не е достатъчно, а и мисля, че човек не може да е напълно красив, ако не е умен и не се старае да бъде добър. Харесвам много гръцката идея за Калокагатия (Платон пише за този идеал. Буквално значи „красив и добродетелен“ - хармонично съчетание на телесна и нравствена красота). Красотата я разбирам като една деликатна хармония.

Мама ми е разказвала, че ми е говорила до безкрай. Всяко нещо се оречевявало, няма „бау-бау”, има „куче”, има” хайде да прострем, дай ми жълтата щипка, не, това е зелената, дай ми жълтата” до безкрай. Аз само съм гледал и слушал, и един ден, прибирайки се от разходка, тя е казала „о, забравили сме пантофките в спалнята, трябва да отидем да ги вземем”, и аз съм отишъл и съм ги донесъл... Тя казва, че е избухнала в такъв плач, че най-накрая има обратна връзка от мен, че се е наложило да я прегърна, защото съм се притеснил какво става...

"Трудно разбирам какво ми говорят хората, когато са с гръб към мен, говорят тихо или пък наоколо е шумно. Спомням си, че съучениците ми се събираха на група и си говореха с гръб към мен, за да не чуя какво си говорят, беше ми много  обидно. Не искаха да играят с мен, защото не съм чувал и разбирал нищо."