"С майка ми сме имали много разминавания през годините, дори  е имало периоди без да си говорим. Минали сме през всякакви етапи, като при мен стоеше неприемането й такава, каквато е, дори й се дразнех. Но когато видях, че в много неща започвам да приличам на нея, стана най-забавно. Тогава осъзнах,  че неприемайки някой от семейството  си, ти започваш да не приемаш себе си. Неслучаен е изразът "Кръвта вода на става". Ами не станах вода, но приех майка си и сега сме в прекрасни взаимоотношения. Част от това е заложено  и в нашия филм, а след  като го гледат, хората звънят на майките си  с думите " Мамо, обичам те!"

Филмът ни е посветен на Майката."

"При Кристо изкуството никога не е носило никакви послания. Или поне той не е искал да носи. Арката носи много послания  сама по себе си и всеки може да си ги интерпретира по различен начин, и всеки от тях е легитимен. Кристо, избягвайки от България, от тежкия комунизъм през 50-те години, хич не обичаше изкуството да е пропаганда. Комунистическа, религиозна, екологична, няма значение каква, той не искаше изкуството му да носи послание или да пропагандира идеи. Той казваше, че изкуството трябва да е безсмислено и това го издигаше над много неща. Защото ние като хора имаме понякога нужда именно от безсмислените неща, които ни стимулират духовно. И в крайна сметка изкуството е това." (*В текста на интервюто сме оставили името на Кристо - Христо - така, както го нарича Владо)

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино