Виждам го в деня на атентатите в Париж. Вървя към срещата ни и си мисля, че хора като него трудно оцеляват в свят като този. Но и друго си мисля, че свят като този изобщо не може изобщо не би оцелял без хора като него. И си пожелавам винаги да ги има разказвачите.
За новия - стар "Егоист", за одеялата и ленените кърпи, за семейния бизнес, за "Дарик" и приятелите в него, за журналистиката, списанията, новите и старите идеи, начините за измерване на щастие и още няколко десетки неща.
Срещаме се в нейния ресторант - "Ателие". Докато пием вода от една и съща чаша, си мисля, че ще си разберем тайните, но тя и без това е човек, на когото бих споделила без съпротива. Споделящата почти винаги обаче е тя. Споделя ни тайните си, музиката си, сърцето си, красотата, която умее да види навсякъде. Затова не се учудвам, че на партитурите за концерта на Белослава на 15 декември в зала 3 на НДК пише "Красота."
