МАТЕЙ ТОМОВ

Аз съм Мати от Габрово. В 8 клас съм, уча в ПТГ „Д-р Василиади“ със специалност „Приложна графика“. Много ми е лесно и интересно, може би защото много обичам математиката – тя ми е любимия предмет!

Тренирам плуване, волейбол и шах. От плуването вече имам много, много медали. Любимата ми дума е „герой“! Когато порасна, искам да съм шофьор на камион, да карам огромна и страшна машина!

Силата ми е в плуването, развивам страхотни скорости във водата.

Искам да имам много приятели, още повече от тези, които имам в момента.

  Здравей, Мати! Кое място зае на последното състезание по плуване?

Две първи места и едно второ място.

  Колко медала имаш вече?

Имам вече 21 медала и съм изключително щастлив и горд с успехите си. Тренирам усилено и смятам, че медалите са моята заслужена награда.

   Къде ги държиш?

В моята стая на шкафа, за да ги гледам всеки ден и да съм още по-усърден в тренировките.

   Ти си с кохлеарни апарати. Кога са ти ги поставили?

Родил съм се глух. Родителите ми са чуващи. До 2-годишна възраст съм живял на един прекрасен гръцки остров – нечуващ, щастлив и винаги усмихнат. След това родителите ми решават да ме имплантират. Преместихме се да живеем в България, в София. Прочух трудно, учех всеки ден … не приех лесно апаратите, с които ме имплантираха.

  Спомняш ли си нещо от това време – казваш, че си учил проговарянето всеки ден?

Слушах звуци и повтарях думички. Всеки ден ходех на рехабилитация и работех с мама у дома. Беше много трудно да започна да разбирам и да говоря. Положих много усилия и благодаря на моите родители за тяхната упоритост и любовта.

   Имаш ли спомен от първия момент, в който чу ?

Не, нямам. Чуването с имплант не е като обикновеното чуване. Когато си роден глух трябва да се научиш да разпознаваш звука. Да го уловиш да осъзнаеш откъде идва и кой издава този звук. часовник, кола или животно. Да си имплантиран не означава, че веднага започваш да чуваш като всички. За нас това е дълъг и продължителен процес на учене. Най-трудно е да разбираш човешката реч. Думите не просто трябва да се чуват и повтарят, но и да се изпълнят със съдържание. Трудно е чуващ да разбере за какво говоря, но за нас – хората с увреден слух, чуването се учи.

   Как родителите ти разказват тази история? Сигурно им е било много трудно.

Моите родители не са говорили с мен по този въпрос. Предполагам, че им е много трудно да споделят с мен чувствата си от този период. Сигурен съм, че сега са щастливи с моите успехи Всъщност, аз никога не съм ги питал за това и честно казано не искам да ги връщам назад.

   Коя беше първата ти дума?

Не си спомням, но по разказ на мама първата ми дума е била „да“ .

   Трябва ли да чуваш добре, за да си добър по математика?

Мисля, че трябва. Математиката не е просто изчисления и формули. Необходимо е да разбереш смисъла на задачата, за да можеш да приложиш знанията си. Най-трудни за мен, а доколкото знам и за всички мои нечуващи приятели, е да разберем словесните задачи. Ако си чуващ, тази пречка с разбирането смисъла на думите не съществува и математиката е по-лесна.

  Кога срещаш най-големи затруднения, свързани с чуването?

Когато хората говорят силно и е шумно. За да разбирам какво говорят, аз не разчитам само на импланта, но и на отчитането по устни. Трудно разбирам, когато човекът, с когото говоря, е в сянка или в тъмно помещение, или има мустаци. Не разбирам какво ми говорят и ако са с гръб към мен.

  Когато срещнеш нови хора, казваш ли още в началото, че си с апарати?

Да, винаги. Апаратите ми се виждат, но аз все пак казвам, че съм с апарати, за да избегна притеснението на хората или да предотвратя задаването на глупави или неудобни за мен  въпроси.

   Как се отнасят към теб съучениците ти? Любопитно ли е да научат нещо повече за теб?

В училище ми беше много трудно да общувам с децата. Те не ми обръщаха внимание и ме подценяваха и игнорираха. Караха ме да се чувствам различен и самотен и аз не говорех с тях. До седми клас имаше лоша дисциплина в клас, а сега в осми клас, в новото ми училище децата са добри,  аз се чувствам приет и имам приятели.

  Какво би искал да кажеш на хората, които общуват и срещат деца като теб?

Искам да им кажа, че когато е шумно и говорят силно, не чуваме добре. Искам да знаят, че ние сме най-нормални младежи, които искат да общуват, спортуват,  да се забавляват и учат нови неща като всички младежи на нашата възраст.

  Каква е твоята супер-сила?

Моята супер сила е, че съм смел. След всички предизвикателства, през които съм преминал не се сещам за нещо, което може да ме уплаши.

   Как си се представяш след десет години?

Да стана шофьор на ТИР или да стана програмист. Обичам да пътувам и да се срещам с нови хора, но и математиката и компютрите са моя страст. Може да стана и известен спортист или шампион по плуване. Има още време, за да реша какво ще избера след 10 години, но най- важното за мен е то да ме прави щастлив.

   Коя е любимата ти дума?

Любима ми дума е „герой“. Аз възприемам себе си като герой, успял да се справи с трудностите и успял да постигне много.

   Ако можеше да извикаш нещо толкова силно, че да те чуе целия свят , какво ще е то?

Не мисля, че трябва да викам силно, за да ме чуе някой. Който иска да ме разбере, ще ме разбере, дори и когато прошепна това, което искам да кажа.

Проект „Обикновени деца с необикновен слух“ се осъществява от Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ с финансовата подкрепа на Агенция за хората с увреждания.

Научете повече на www.ardusbg.com