Ще бъде неблагодарно да кажа друго. Не знам защо така ми се даде, да имам толкова истинско щастие и радост на тази земя чрез театъра. Имам 11 моноспектакъла, 29 режисьорски представления и два филма като режисьор. „Дамата с кученцето”, „Самият човек”, „Сънят”, „Български разкази”, „Сътресение” и „Черното пиле” – много съм щастлив с тях и се подписвам с цялото си сърце, че съм ги направил. Те са много добри за мен по начина, по който са замислени, изпълнени и проведени през годините. За „Синята птица” във ВИТИЗ с класа на Елена Баева, „Рибарят и неговата душа”, „С любовта шега на бива”, „Свекърва” и „Големанов” мога да кажа същото. Много съм се борел да няма претупване, рутина, да има много болка и страст, всеки път с треперене дали ще се получи… Сега извадихме сметките да оправяме, но това не е лошо. Това за мен е отлично свършена работа от мен и колегите, които са вътре.
За мен това е най–голямата радост и най–голямото щастие, което съм имал – да отивам сутрин на репетиция и да знам, че там ме чакат хората. Като играх в „Хамлет” и „Ревизор” имах щастието да работя с други актьори на сцената. Аз такива спектакли обичам, не моноспектакли.
Направих ги по принуда, като завърших, защото не исках да ходя при никой режисьор и в никой театър, тъй като имах наблюдение за грубото поведение на голяма част от тях. Нямах възможност да си направя сам театър, затова си направих моноспектакъл. И така тръгна, видя ми се успешна тази посока, но обичам театър с много хора, декори (май често използвам тази дума в интервюто). Ето, в „Хамлет“ на Явор Гърдев ми беше ужасно приятно да съм с Леонид, много добър актьор е.
Да, не съм репетирал от 2016 с актьори и сега, като мине това представление, ми се иска да се затворя в театъра и да репетирам с актьори. Но много ми се иска да открия нещо ново, да не се завърта само кръга, да ме сполети нещо ново, да ме споходи нов вид изразяване, нов вид вдъхновение. За да мога да вдъхновя и други хора покрай мен.