Преди малко каза, че когато стигнеш дъното, това е повод да се оттласнеш. Стигал ли си дъното?

Да, стигал съм дъното, до ръба на пропастта и съм бил спасен. Това се случи преди десет години, когато за няколко месеца си отидоха майка и Коко Азарян. И тогава това същество в декор, асфалт, панели, прожектори, сцена, текст, път, роли, което бях тогава, трябваше да прогледне и да види смъртта, истинската смърт с очите си. И тогава декорите рухнаха.  И най–лошото, което стана е, че аз се поддадох на това самосъжаление, киснене и пропадане.

Съвсем човешко е.

Да, но би трябвало по–мъжествено да се реагира. Оценявам го като голяма грешка.

Бях забравил да се помолвам. Да се моля на Господ. Дни наред дори не се сещах. И това беше ужас. Казвам го, защото бих искал, ако това го прочетат по–млади хора, да знаят, че с това шега не бива. С дара на живота. Да го унищожаваш с всякакви средства, които в момента изобилстват навсякъде. Не е хубаво, ужасяващо е, болезнено е.

Боли физически и всякак. Може би на младите хора не трябва да им се спестяват кадри от подобни състояния, защото трябва да ги запазим.

Като майка на две деца често се замислям за това. Не знам има ли спасение освен любовта, която даваме. Не знам съветите, кадрите, предупрежденията дали ще помогнат. Може би само молитвите.

Аз не мога да давам съвети, защото нямам деца и не е редно… Но мисля че има за нескъсване на връзката с Бога чрез ранно въвеждане в православната църква и запознаване с нейните ценности.

Говориш много за Бог. Откога имаш връзка с него?

От дете. Всички деца имат връзка. После с половото съзряване стават много сериозни неща. При мен се случи така. Изгубих много грозно и брутално своята невинност. Сам със себе си, не като преживяване с другите. Просто изведнъж, като изчезна невинността, стана много страшно. Но пък бързо театърът дойде като спасение и там в декора, сред тухлите и дъските, нямах много време да пропадна.

Мислил ли си какво щеше да бъде да имаш свои деца?

Не. Никога (мълчи). Мислил съм, разбира се. Но природата когато е такава, ти нямаш какво да правиш. Има много хора, които се насилват, създават семейства и може би това е правилно, защото другото е грях.

Такава сексуалност е грях. Има мъж. Има жена. Това е положението. Всичко друго е от Лукавия. И мъжът, и жената стават една плът в семейството. И това е закон. Най–нормалното и най–хубавото нещо.

Не съм мислил за деца, защото прекалено ценя тези заповеди и животът ми ще протече така. Аз ще бъда сам и няма да имам семейство, но не се оплаквам. Но семейството, както е поставено по божиите заповеди, е много ценно. Това е една благодатна система. И аз съм бил възпитаван в такова семейство, с такива родители и от техните родители. Имал съм това щастие да имам бащина обич, майчина обич… Аз съм много благодарен за това. Всичко беше по правилата, без никакви усилия, без тормоз, без наказания, майка ми не ми е повишавала тон, не ме е удряла. Баща ми само веднъж ме удари, когато щях да запаля къщата, защото реших да готвя с една съседка (смее се). Така де, беше си време да разбера, че не мога да паля къща, докато готвя (смее се).