Могат да разказват много. Не защото са възрастни, а защото показват на поредното поколение какво е истинско парти и музика, на която никой не те кара да си вдигаш ръцете. Защото сам го правиш.
Те се появиха преди 20 години, за да променят с един замах представата ни за музика, парти и DJ-я като човек, който не пуска Wind Of Change срещу 5 лева. Лично за мен това са хората, които съвсем на сляпо ми гласуваха доверие и аз се озовах със синя коса и странни дрехи в първите си опити пред камера като водеща на предаването „Метрополис“. Спомням си това време все едно е днес – пълни до пръсване зали, момчетата и момичетата, които танцуваха с часове и техният Personal Jesus – диджеят.
Бяха шестима – Ясен, Стефан, Смърфа, Ники, Ради и Иво. Всеки със своята функция в часовниковия механизъм на Метрополис. И бяха като открит урок по „правене на бизнес, докато се забавляваш“. После същият този вятър на промяната, който ги събра и за който стана дума малко по-нагоре, ги отнесе в различни посоки. Най-вероятно с много лични истории за разказване. И някои попътуваха, други смениха попрището, трети смениха начина на живот. Имаше и такива, които продължиха да правят същото и то не само, защото само това могат.
Днес Метрополис са Ясен, Стефан и Смърфа. И са в Интервюто.
DJ Smurf: Порасна, помъдря и разцъфтя.
Ясен Петров: В традициите на римската култура започват да те наричат “мъж”, когато станеш на 30 години… Сега сериозно – тъй като Метрополис за мен е идея, една идея остарява или когато се изчерпи, или когато се появи нова, по-актуална от нея. За момента не виждам нито едното, нито другото в България, а и по света.
DJ Steven: Помъдря. Все още имаме силата да надушваме нови и силни артисти (действащи DJ сме все пак) и да правим запомнящи се партита. Може скромно да кажем, че магията е още с нас.
DJ Smurf: Неусетно почти. Проба – грешка, проба – грешка и след известни години, разбира се, най-правилното заключение: не-проба – не-грешка.
Ясен Петров: Още сме в него. Метрополис няма родители и затова сме лишени както от напътствия (било то добри или лоши), така и от наказания. Никой не ни е помагал финансово, с всичко се справяме сами. Може и да сме ожулвали лакти и колене, но сме горди, че стигнахме дотук съвсем сами.
DJ Steven: В съзряване и непрекъснато взимане на луди решения като правенето на ъндърграунд клуб, когато всички търсеха повърхностния лукс, резервациите и отделените сепарета или търсенето на нови и нови места за правене на партита (колкото и да ги няма).