Познавате ли Козата Ани?  Онази феичка, която гледа в къщата си десетки котки от всякакъв вид и лекува хиляди животни в клиниката си? Оп, феичка ли казах?! Дааа, и тя дълго време се приемала за такава, докато един ден Интервюто я поканило в рубриката „10 неща, които мразя…“ Козичката се зачудила как да оформи 10 точки, тъй като в собствените си очи била най-доброто нещо на света и можело само да обича. Тогава, разбира се, приказката свършва, защото на помощ идва съпругът ѝ, който дори твърди, че нещата са повече от 10. Интервюто и Козата обаче са слаби в броенето и така се получават 9. Feels like 10.

Козата Ани (д-р Мила Бобадова) мрази за Интервюто и го прави между прегледа на  две катерици и няколко котки.

1. На първо място много мразя да ми се повтаря едно и също нещо. От това буквално изперквам. Ако ми кажеш, че трябва да се пусне отчета на касовия апарат, да речем, и ми го повториш, вече гледам лошо. Ако го потретиш – изригвам. Побърква ме това! Защото аз дори си записвам, за да не се налага да ми повтарят. За сметка на това, аз много обичам да повтарям.

2. Много мразя мляко с ориз. Това е толкова гнусно нещо. Има една кръчма, в която често вечеряме и се засичаме със Спенснята. Между нас двамата нещата никога няма да се получат, защото веднъж той яде пред мен на съседната маса мляко с ориз. Това е недопустимо.

3. Насилието. Изкарва ме от равновесие. Независимо дали е срещу човек или животно. Затова беше и тази битка да инкриминираме насилието срещу животни. Физически не ми понася. Като стана свидетел, се намесвам, дори когато не ми е работа. Когато има насилник, за мен няма добро и зло. Никога не съм била жертва на насилие, на тормоз или на подигравки. Дори самата аз съм склонна да съм агресивна, но само като видя насилие.

Знаеш ли, хората, които насилват, убиват и мъчат животни, не знаят къде е границата между добро и зло. Това не е психопатия, а възпитание.

Някой трябва да ти каже още като малък, че това не е ок. В интерес на истината колкото по-мизерен като битие е един човек, толкова по-често се среща това. Когато живееш в мизерия, животът няма такава стойност за теб. Сега бях във Виена и забелязах колко по-чувствителни са хората към такива неща. Това е общество, в което не можеш да набиеш шамари на детето си на улицата и не можеш да си нариташ кучето. А ако тръгнеш тук по „Пиротска“, поне една майка ще удари шамар на детето си, а някой ще дръпне кучето си, защото не е отишло на „правилното“ място. Има голям път да извървим в тази насока, но ще се случи.

4. Хомофобията и расизма. Не можеш да определяш човек по такива неща – с кого прави секс, каква на цвят е кожата му или къде е роден. Ако това са единствените ти критерии, значи имаш егати критериите! Около прайда откачам, но пък е чудесен начин за чистене на хора във Фейсбук. Една клиентка например спря да идва при нас, защото имаме лекар с азиатски черти. Дреме ми, че не идва, ама представи си за какви хора говорим! За рождения ден на мъжа ми пък му подарих шотландска поличка, защото първо, мисля, че е адски секси и второ, той е светъл и рус и едно време приятелите са му викали Джими. Той ми каза обаче, че ще ходи с нея само на партита, защото иначе ще трябва постоянно да се бие. Значи с леопардови щампи може да ходи някой, а мъж с пола – не?! Ще си ходиш, както си искаш. Ако искам, ще си залепя дилдо на челото.

5. Зимата. Студено, мокро, 15 ката дрехи, стъмва се рано. Няма събуждане. А и в тоя студ събуждането няма смисъл. Не практикувам зимни спортове. Ако може – пролет, лято, есен, точка. И като почне някой да ми обяснява: „Най-обичам да съм на хижата, навън да вали сняг, аз – до камината”. Ама защо? Не може ли просто да си на топло?

6. Тъпите въпроси. Те хората идват тук притеснени и за да си зададат въпросите. И това е супер. Обаче има въпроси и въпроси. Един човек дойде, намерил бебета кученца и попита: „Те всеки ден ли ядат?“.

Или една жена, която видя катеричка, повита с хавлия и ме попита „Това риба ли е?”. В смисъл?

Какви са тия хора с техните въпроси?! Това е невероятно!

7. Да ми се натякват грешки. Защото ако трябва да съм откровена, аз принципно не греша. Но като сгреша, събирам топки и се извинявам. И ако съм се извинила, не понасям да ми се натяква.

8. Мразя филми и книги без смисъл. Досадни са ми. Такива филми с търкалящи се очни ябълки, ей такива неща.

Не мога да разбера как може да ти доставят удоволствие разпрани черва или течащи мозъци.

Не мога да разбера жаждата за такава гледка. Екшъни и военни не гледам, за разлика от мъжа ми. Не мога да разбера и филми с говорещи кучета – „Ласи“, „Бейб в града“ и т.н. Така придават човешки емоции на животните, а те нямат такива. Като кажа на някой мъж после: „Дай да кастрираме котката“ и той се хваща за топките. Ама аз не искам твоите топки, ти не си котката! И казва: „Ама така вървим срещу природата!“. Каква природа? Той го обезпаразитява и го храни с гранули. Природа… Та, такива филми, които ни карат да мислим, че животните изпитват нашите емоции, ме дразнят.

9. Лошите навици на другите. Ето например, аз спя до по-късно. Мъжът ми става преди мен и прави кафе. И всеки път придърпва машината за кафе малко напред. И после не я връща на място. И аз ставам и не му казвам, а я връщам назад. На 3865-ия път става адски скандал. Той пък се дразни, че стискам пастата за зъби, където ми падне. Той е от тези, които започват от края.

Илюстрация: Петя Константинова Арт

Още от рубриката може да прочетете ТУК.