Ligularia dentata – онова растение с големите листа, което взех от Полша, но всъщност то най-вече е разпространено в Китай. Другото е Filpendula – на български се казва “орехче”, среща се в блатата в Северна Америка.
Отново Ligularia dentata – много е крехка, не е токсична и е привлекателна за всякакви охлюви, голи охлюви и т.н. Трудно ми е да я опазя, пък и и изисква непрекъснато влажна почва и шарена сянка.
Охлювите, силното слънце и сляпото куче. Този земеровещ бозайник е два-три пъти по-голям от къртицата и за разлика от нея, която разрохва почвата и се храни с червеи, то яде коренища, грудки и може да унищожи буквално стотици растения. И скоро разбрах, че има сляпо куче в градината. Как ще се справя ли? Не знам. Аз съм много жалостив и не мога дори муха да убия. Но в името на градината ще трябва да взема крути мерки.
От буря не ме е страх – тук е котловинно и закътано и почти няма ураганен вятър. От градушка ме е страх. Преди две години, когато падна силната градушка, застанах под стрехата на къщата и просто се молех да спре. Слава богу, ледените късове падаха доста нарядко и спря бързо. Явно молбите ми бяха чути.
Започва много рано. С поливане. Особено през лятото, когато е сухо и горещо. Ставам към 5-6 сутринта, а вечер понякога лягам към 1, за да мога да поливам. Въпреки че понякога ми се спи, не мога да си го позволя. Растенията трябва да бъдат полети, оплевени и обгрижвани, а няма кой да го направи вместо мен.
Още по-голяма, тъй като искам да я разширя в съседните имоти, ако хората се съгласят да ми ги продадат. С редки растения от цял свят, със закътани местенца в нея, в които човек буквално може да спре и да съзерцава с часове, да се любува на растенията. Зад всеки храст да стои сгушено някакво растение със своята си красота, чакайки някой да мине, да спре и да я оцени. Иска ми се хората да идват тук и да се отварят към природата.
От началото на юни Ботаническа градина „Борика“ е отворена за посетители. За подробност и точен адрес кликнете ТУК.