Как изглеждаше преди това място?

Меко казано отчайващо. Бяха се настанили диви джанки, а борбата с тях е много трудна, защото пускат дълбока коренова система и дори да се отреже на повърхността, тя избива на още десет места. С една кирка трябваше да извадя всяко едно коренче и в крайна сметка ги победих, но по-трудното предстоеше. Почвата се оказа доста тежка глина, свръхтежка – тоест, с много наситен механичен състав, камъчета, кремък, глина… Това означава, че почти не подлежи на обработка. През лятото буквално става като скала, изсъхва, напуква се и притиска корените като менгеме. Много малко растения могат да живеят в нея. Оставих я, но трябваше да вкарам 120 кубика хубава почва. А 120 кубика почва са 20 кубикови огромни камиона, които отгоре на всичко не можеха да влязат в двора и трябваше просто да изсипят почвата. А я изсипваха там, зад оградата и аз с една лопата и ръчна количка трябваше да товаря пръстта и да правя леха по леха. Всичките тези 20 камиона… След това започна безкрайната борба с плевелите – изскубвам едни, на тяхно място се появяват нови 5 и тъй като не исках да пръскам препарати, трябваше да ги изскубвам механично, тоест с ръка. Накрая направих и пътеките от чакъл, по които да вървят посетителите. След всичко това през есента на миналата година засадих и две от лехите.

Къде намираш растенията, които искаш да засадиш?

Много от тях съм си взел от листенца, коренче, издънка от пътуванията ми в Европа. Няма страна, от която да не се върна с нещо. Има и такива, които съм взел от природата – от Рила например си взех клек. И третото място са специализираните разсадници в България.

Вярно ли е, че „краденото растение“ се прихваща най-бързо?

Не искам да прозвучи нескромно, но на мен всяко растение ми се прихваща.

А къде би искал да отидеш, за да си вземеш растения?

Ако трябва да ги взема от природата, може би ще са някакви алпийски планински растения, значи в Алпите. А ако трябва да ги закупя, бих отишъл в Англия, защото те имат парково изкуство от стотици години.