Спираме пред кметството. Стара китна къща, боядисана в синьо. Около нея - цветя и куче, размахващо опашка. Тихо е, а не е накрая на света. Времето сякаш е спряло и то, за да погледа цветовете в градината на Ясен.
Той ни посреща пред Нея. „Нея“ е неговата градина и решавам, че е с главна буква, защото с главна буква трябва да се пише всичко, на което посвещаваш времето и обичта си. Докато се разхождаме и ни разказва за Нея, той спира, плеви, почиства, снима растенията, които тази сутрин са разцъфнали. Говори за тях като за деца. Помни откъде е взел всяко едно, кога го е посадил и как е изглеждало вчера по същото време. Знае какво обича, от какво се нуждае и от какво трябва да се пази всеки вид. Нарича ги с латинските им имена и твърди, че дори и невзрачното за други хора, крие своята уникална, неописуема красота. Посветил е живота си на растенията, а последните две години от него – на Нея. Своята лична Ботаническа градина. Нарекъл я е „Борика“, както селото, в което се намира. Оттам са баба му и дядо му и там е прекарал най-хубавите си лета в детството. А рано или късно човек се връща там, където е бил най-щастлив.
Интервюто представя Ясен Иванов и Ботаническа градина „Борика“.
Когато бях малък, най-големият подарък за мен бяха не традиционните детски играчки, а книгите за растения и животни. В последствие влязох да уча биология и химия в гимназията, после – география в СУ. Всъщност, откакто се помня съм имал интерес към природата. Всяка година чаках с нетърпение ваканциите, за да си дойда тук в родната къща на майка ми, където живееха баба и дядо, и да им помагам с животните (те гледаха много) и в зеленчуковата градина. Баба ми си беше отделила и малко пространство за цветя и аз с голямо желание и́ помагах.
След като преминах през хобито да колекционирам пера от птици, шишарки, раковини, семена, минерали, започнах да отглеждам стайни растения. В един момент дори стигнах до лек конфликт с майка ми, тъй като балконът ни се беше превърнал в парник и тя нямаше къде да простира дрехите. Имам един бенджамин вкъщи вече повече от 20 години. Бях четвърти-пети клас, когато си взех едно клонче отнякъде и го засадих. Гледам го до ден днешен.
В книгите, които имах като малък. В началото ги гледах само като илюстрации, а после започнах да чета и се информирах за много неща. А и в университета имахме дисциплини, които също много ми помогнаха. Като биогеографията например.
Доста отдавна. В един момент започнах да убеждавам баба ми и дядо ми, че е хубаво освен зеленчуци да се отглеждат и други растения. В горната част на двора започнах да засаждам не само овощни дръвчета, но и декоративни. В началото дядо ми беше доста против, но после се примири. Засадих брези, явор, конски кестени и други, както и цъфтящи храсти. А идеята за ботаническа градина дойде доста по-късно, преди 2 години.