Ето, дори това, което виждаме през прозореца, ми харесва и бих го интерпретирал. Старата част на София, не само старите къщи, но и този нашият квартал. Той е строен през 30-те години в стил модернизъм, един немски функцонализъм, прости сгради, с много хубави пропорции. А сега ги виждаме закърпени, с климатици….
Да, това е дълга и болна тема, дори не искам да я отварям. Но ме дразни всяка такава недомислена подробност, всяко недомислено вмешателство и разбиване на идеята на архитекта. Дори прозорец с нова дограма разрушава архитектурата.
Това, че живеем в такава антиестетска среда, нас ни дразни, но повечето хора дори не го забелязват, така е. А общината вече 30 години се е отказала от тази си функция. Дали поради рушвети, незнание или мързел, не зная. Може би просто е по-лесно да не си вършиш работата. Тук всеки предпочита да не си върши работата и това също е корупция. Корупция е всяко нещо, което е разградено, развалено, разрушено откъм морал или способност. Когато отказваш да си вършиш работата, това е корупция, независимо дали взимаш пари за това или го правиш от бездарие и мързел. Както и съдебната система. И там, незнайно по каква причина, те не си вършат работата. И това е корупция.
Да. И се радвам, че имам възможността да работя с чужди издателства, но това човек си го извоюва и не е лесно. Аз се затварям в ателието си, изолирам се. Имам тесен кръг от приятели, роднини, но пък човек иска да се почувства в едно общество, да усеща, че има място в него, че е сходен с другите хора. Потискащо е, когато мнозинството е нещо различно, което нито се интересува от него, нито ти можеш да усетиш сходност с тях.
Аз вече отдавна нямам такава колекционерска страст. Но да речем, един малък Микеланджело ще ми е напълно достатъчен (смее се).
Повече за творчеството на Ясен Гюзелев може да откриете в неговия сайт – http://www.iassen.com/