И аз мисля, че го заслужавам (смее се). Аз, разбира се, не се оплаквам, че съм беден и едва свързвам двата края. Това, което изкарвам, стига да живея един нормален живот. Но истината е, че аз работя много бавно, а пък дори и на запад пазарът на книги не е този, който ще те направи богат за една вечер. Разбира се, може и да имаш шанса да работиш за книга, която ще се продаде в много голям тираж, което със сигурност ще донесе по-големи приходи. Но богат не се става от тази работа. Имаш по-висока цена, можеш да продаваш илюстрациите като принтове, но няма да забогатееш.
Може би. В англоговорящия свят излизат по две-три нови издания.
Когато ти се падне като автор да пресъздадеш нещо отново, трябва да забравиш тези илюстрации. Макар да е някакъв вид приемственост, това че ще си проличи откъде тръгваш като иконичен образ, не е непременно лошо. Но по принцип се забравя. Влизаш в текста, в собственото си въображение и си изграждаш този свят така, както го виждаш.
Аз съм виждал много Алиси и вече дори не е въпрос на изненада, по-скоро гледам качеството на рисунката и по това я оценявам.
Писва ми (смее се). Но щом има интерес, съм длъжен да го задоволя.
Май не. Вероятно това са били картите Таро, които още в началото на кариерата ми направих в Италия. Но тогава не правехме много изгодни сделки. Взимаш работата, която ти предлагат при техните условия или не я правиш. Тогава те бяха адски непочтени. Ето, от тези карти Таро можех да взимам добър процент, те бяха много популярни. От тях можех не да забогатея, но да тече някаква добра сума. А по договор всъщност те ми платиха само илюстрациите и така откупиха всички права. Повечето издания така постъпваха в Италия. И това беше една от причините да предпочета да се махна от там. След тях започнах да работя с немски издатели, които са по-коректни, но и те като видят млад артист, се опитват да го експлоатират по някакъв начин. Няма никаква почтеност.
Да. Когато аз отидох през юни 90-та година, брат ми вече беше там. Ние обиколихме много издателства в началото, за да покажем нашите работи. И двамата сме много различни като художници и навсякъде ни харесваха, но ни казваха: „Вижте какво, момчета, илюстрациите ви са прекалено добри за нас.“ Тоест те не държат да предлагат най-доброто, а това, което ще се продава най-добре. А то не е непременно най-доброто. Те явно са изчислили някаква средност, която ще върви на пазара. Така или иначе, оттогава не съм останал без работа.
Да, това е другото име на посредствеността. Навсякъде. Казвам го, за да не си мислят хората, че там, на другите места, доброто винаги печели и успява. А дори да е така, това коства много усилия. Преди две години пак бях в Болоня на международния панаир на детската книга и се случи същото. Показвам „Алиса в огледалния свят“ и всички много я харесват, но казват, че не могат да си я позволят. Може би се страхуват, че ще инвестират, а купувачът ще се стресне от този вид хубост и няма да я купи.