Янко Морунов е на 33 години, но вчера беше последния ден от междусрочната му ваканция. Да, той е учител. И не, не се е родил такъв. Най-вероятно се е родил с една идея по-добър математик от много хора, които познаваме, защото завършва без проблем СМГ. Със сигурност обаче математиката не е любовта на живота му, тъй като веднага след това записва „География“ в СУ. В биографията си има опит като професионален готвач – майстор на суши, екскурзовод за алтернативен туризъм,  специализации по геоботаника, климатология, ланшафтна екология и свидетелство за капитан на кораб. Всичко това, до момента, в който случайно попада на видео от проекта „Заедно в час“ и решава да стане учител. В село Бутан. Да, в България. На 15 септември 2016 Янко къса с познатия си начин на живот, за да поеме по пътя на най-голямото предизвикателство в живота си до този момент. Той, разбира се, би го нарекъл приключение.

Интервюто представя Янко Морунов.

Как така стана учител по тази програма? С твоето CV сигурно не ти е трудно да си намериш работа?

Съвсем случайно. Миналата година през март се случи. Скролвах във Фейсбук и попаднах на поста на „Заедно в час“. Дотогава не бях чувал за тях. Имаше някакво видео, което привлече вниманието ми и видях, че търсят хора, които да обучават деца. Стана ми любопитно и го изгледах. Влязох в сайта им и видях, че за да кандидатстваш, първо трябва да попълниш някаква анкета…

Как така ти „стана любопитно“? Ти не си педагог, дори май не си се занимавал с нищо, подобно преди това.

Така е. Но точно тогава бях на кръстопът, занимавах се с алтернативен туризъм – нещо, което съм завършил. Получаваха ми се нещата, но май не се чувствах щастлив или на място. И когато видях видеата в Youtube канала на „Заедно в час“, тези от класните им стаи, се впечатлих от младите хора, които преподаваха и най-вече изглеждаха удовлетворени от нещата, които са постигнали. И ми хареса. Попълних анкетата донякъде, но тя беше толкова дълга, че по някое време се отказах и я пратих така. След седмица ми се обадиха за лична среща. Видяхме се, поговорихме си. Тогава всъщност осъзнах, че може би искам да се включа в инициативата, защото съм лично разочарован от българското образование и то при положение, че съм учил в добро училище (завършил съм СМГ в София). Не е тайна, всички виждаме какво се случва с образованието в България – говори се за това в медиите, по улицата… Знаем до какво води неграмотността. Точно тогава мотото на „Заедно в час“ беше „Будителите днес“ и си представих какво е да си будител в 21-ви век. Амбицирах се, довърших формуляра и отново ме викнаха на среща. Тя вече беше по-дълга и включваше и „аналитичен тест“. Явно съм се справил, защото минах на „трето ниво“. То вече беше 8 часа в техния офис, нарича се ”Център за оценяване“. Там бяха приготвили ролеви игри, трябваше да изнеса урок пред ученици и още много други неща. Тогава ми се стори странно всичко това, но в последствие като част от програмата разбирам защо е необходимо, вече съм наясно какви хора се търсят.

И после те пращат в Бутан – село, близо до Козлодуй. Не ти ли се искаше да си някъде, да речем, по-наблизо?

За мен нямаше значение къде ще ме пратят, затова и бях един от първите, получили назначение. Така попаднах в училището в с. Бутан. Там преподавам география и музика. Първото е това, което съм учил и много обичам, а второто… Е, в малките населени места на учителите им се налага да преподават повече от един предмет.

Аз за първи път разбрах за Бутан, когато четох за теб. Ти знаеше ли къде отиваш?

Знаех. Все пак съм географ. Свързвах го с находище на природен газ, отдавна изчерпано. Но не бях ходил там.

Как те приеха колегите ти?

Първо се срещнах с директорката, а част от колегите видях по-късно.

Не си ли им странен? Учителите, които познавам, не изглеждат като теб.

Не зная, може би и до ден днешен им се струвам странен. Кампанията ни сега върви със слоган „Човек за пример”. Много от тях може би не виждат в мое лице този „човек за пример“. Но пък делата, които върша и резултатите, които постигаме с учениците, се надявам да ме правят един „малък човек за пример”. Иначе виждам, че въпреки трудните условия, всички учители там се справят отлично и правят всичко по силите си за образованието на децата.