Беше между 1999 и 2000 година, когато пуснахме това парче. Тогава музикалните журналисти ни задаваха основно два въпроса: „Вашите бъдещи творчески планове?“ и „Защо на английски?“. И аз си бях заучил фраза, която повтарях навсякъде: „Музиката е интернационално изкуство и независимо на какъв език я пееш, важното е да покажеш това, което е на сърцето ти.“ Помня тази фраза и до днес. И когато излезе албумът, хората свикнаха с това, че е на английски, тогава и журналистите спряха да задават този въпрос. Хората приемат музиката, защото е мелодична, приятна и докосва сърцето им, независимо че може да не разбират чудесно текста.
Да, особено между 2002 и 2005. Имаше супер албуми на Panican Whyasker, Остава, Babyface Clan. Но и сега наблюдавам същото – има страхотни млади хора, които правят хубава музика. И то самите те я правят, не са чужд продукт – пишат си музиката, текстовете, свирят си я, пеят си я. За първи път имаме групи, които не звучат на български – нито като произношение, нито като звук. Имат си стил, музиката им е цветна.
Най-често една група, казва се “Hillsong”.
За пръв път от много време имам желание изобщо да правя нещо. Отдавна не ми се беше случвало. Бях занемарил отношението към себе си и най-вече това към тези около мен.
Аз вече го направих.
Да.
Да, и казаха, че никога не са ми се сърдили.
Надявам се. Но все още има хора, които ме е срам да погледна в очите и то най-вече, защото през цялото време съм се опитвал да се убия и не ми е пукало за тях.
15. Бисовете ще зависят от аплодисментите (смее се за първи път от началото на разговора).
Много!
Да, и там ще го направя – ще им благодаря от сърце за търпението.
Gravity Co. се събират за първи път от няколко години в два ексклузивни концерта на 15 и 21 февруари в Терминал 1.