Докато четях романа, си мислех как ли щеше да изглежда София, ако комунизмът ни беше подминал. Минаваха ли ти подобни мисли?

Как щеше да изглежда в този случай София, много зависи от това в какви граници щеше да съществува България и щеше ли да попадне в периметъра на действие на Доктрината “Труман” и в частност на Плана “Маршал”.

На пътя между боровете сме. Чамкория не е далеч. Тук някъде Бае Славе се принуждава да инсценира мнимата повреда на омнибуса и да спре да порови из мотора, докато измисли как да предупреди Джина за възникналата опасност. Някъде тук край пътя става и размяната на една ключова за сюжета табакера между двамата.

Скоро ще бъдем в Песако, старият център на Чамкория. Оттам, казват, още в османски времена хората от Самоков добивали пясък.

Приближаваме последната спирка на Бае Славе и започвам да се питам защо този толкова симпатичен герой не е пощаден от автора, как мислиш?

Самомнението, че можеш да избегнеш възгордяването, е възгордяване. С мисълта, че не дърпаш съдбата за опашката, дърпаш съдбата за опашката.

Пътуването е осъществено със сериозната подкрепа на AUDI и е в рамките на кампанията #излез.