Свириш ли на нещо?

Някъде в миналия век свирех на пиано. Прекалено мързелив съм, за да бъда музикант. Това е много физически труд за мен, признавам. И много се радвам, че под слънцето има място за всички – и за трудолюбивите пианисти, и за такива като мен.

Много музиканти ли идват в магазина?

Не много или по-скоро не толкова много, колкото би ми се искало. Разбира се, тяхната достатъчност преценявам само през субективното си възприятие.

Какъв е профилът на твоя клиент?

Няма такъв. По-скоро можем да направим изключващо описание на профила – клиентът на “Дюкян Меломан” по-скоро не е музикант и почти никога не е политик. Това са двете неща, които като ги видя, им обръщам голямо внимание, защото са рядкост. Може би хората на изкуството са заети с правенето на изкуство, а политиците – с воденето на политика, за да ми обърнат достатъчно внимание. Това е погледнато през моите очи, разбира се. Не се оплаквам, защото това, което непрекъснато виждам, е че светът е пълен с възможности и има мегдан за всеки.

Искал ли си да се откажеш някога от магазина? Да решиш, че няма смисъл?

Последното, което ще си отиде, е смисълът.

А какъв е смисълът?

Споделянето, радостта от хубавата музика.

Ходиш ли на концерти?

Да, колкото мога. Слушането на музиката на живо е най-доброто възприятие на музиката, което човек може да си представи.

Зависи. Покрай някой от концертите може да бъде истинска лудница.

Затова предпочитам акустични концерти. Рядко поп и рок концерти ме впечатляват като преживяване. Това е въпрос на индивидуален вкус и по никакъв начин не омаловажавам удоволствието, което хората изпитват като ходят на всякакъв вид музика. Дори се изкушавам да кажа, че емоционалното изживяване на хората, които ходят на чалга концерти, е със сходна стойност. Самите ние огранизираме концерти и каним музиканти от 2004 година насам. Вече сме направили над 100.

Това е онази културна потребност, дълбоко скритата, за която говорехме преди малко ли?

Да, това е задоволяването на нуждата от красота и любов. И съм сигурен, че всеки един от тях в друг контекст, в други условия, при друго стечение на обстоятелствата, щеше да бъде склонен да оцени и друг вид музика. Животите на различните хора се стичат по различен начин и няма смисъл да ги отричаме или да им се присмиваме. Животът е различен и това му е хубавото. Бих умрял ако всички станат като “Дюкян Меломан” един ден. Ако започнат да влизат само хора като мен, които харесват само музика, която аз харесвам, това ще е краят на света.

„Дюкян Меломан“ се намира на ул „6-ти септември“ 7-а, но това вие вече го знаете.