Кога реши “да скъсаш” с моделството? Или то реши да скъса с теб?

2007–2008. Търпението ми вече се беше изчерпало, работата започна да ми доскучава жестоко, а и да намалява. Бях на 30, тъпчех на едно място, всички около мен бяха на по 20–22… Натрупванията, които бях акумулирал, вече не ми даваха мира. И ме изтръгнаха от тази, лека-полека започнала да се превръща в летаргична, авантюра.

Истината е, че след тази сравнително приятна професия, навлизаш в едни тотално различни води – тези на режисурата. Защо не направи по-плавен преход през актьорството, например?

За мен не бяха тотално различни води, никога не са били. Както казах, още преди НАТФИЗ бях разбрал, че предпочитам режисурата, защото тя събира всичко – и литературата, и музиката, и рисуването. Всичко, което ми е било интересно, и с което съм се занимавал. Затова и когато ме приеха актьорско, бях малко объркан, несигурен и отстранен доста време. Може би докато не открих автор, който да ми импонира, на който да се доверя и чиито герои да пожелая да опитам да играя. За мен това беше Бекет. Както и да е…По-голямата част от свободното си време в Азия четях, пишех и снимах всичко, навсякъде където отидех. Понеже вече имах добър компютър, научих се и да монтирам. Имам десетки travel скечове оттам. Когато се връщах в България за по месец–два, изработвах трейлъри на театрални представления. После започнах да получавам и по-сериозни предложения – за монтаж на документални филми, късометражни, за  телевизионно предаване… Не съм изключвал възможността да играя, но по-скоро отказах да се занимавам с това, не положих кой знае какви усилия, още повече, че когато те е нямало 7 години, хората те забравят, излизаш от актьорските списъци и почти не те викат на кастинги, да не говорим за театрални представления. 2008-ма реших окончателно да си се установя в София и да се занимавам с кино.

Миналата година гледах дебютния ти пълнометражен филм “Прелюбодеяние”, но съм гледала и много твои неща преди това. В тази връзка, има ли изобщо вариант за хепи енд в историите ти? В главата ти?

Хаха… Разбира се, че има вариант за хепи енд. Дори преди две-три години заснехме пилот за няма, чисто ситуационна, комедия и се получи доста добре. Вярно е, че повечето ми неща досега са в мрачните окраски. Драмата ме привлича по-силно. Вероятно съм и повлиян от някои любими мои автори – писатели, режисьори, композитори… Просто добрата драма ме вълнува повече, тя принципно е много по-разтърсващ жанр. Вярвам, че чрез болката, тоест чрез едно разтърсващо преживяване, което граничи с почти емоционален шок, предизвикано от филм, книга, музика, картина, човек може да разбере много повече за себе си и за света, и за това кой е той в света. Дори може би да се промени мъничко. Но в никакъв случай не бих отказал да работя по филм с хепи енд, стига да ми харесва сценария. Или комедия – както знаем, тя е дори по-трудна.